Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Но сигурно в главата си вече имаш някакво предположение?

В красивата си глава…

— Ами… Добре, ще ви разкажа за един от случаите, с които съм запозната. Кърк Кейси Конрад, за Интернет само „Кейси“. Известен е още като Ренегата. Такъв беше и потребителският му код. Не сме му правили тестове, но съм сигурна, че коефициентът му на интелигентност е сред най-високите. Има научна степен по компютърни науки от „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Роден и израсъл в Кънектикът…

Бауърс хареса споменаването на колежа в Ню Йорк. Той се усмихна.

— След колежа е започнал работа като програмист в „Хюлет-Пакард“ в Сан Хосе. Само след осем месеца са го уволнили. Според изготвената характеристика не е успял да се приспособи към работата във фирмата. Не се е подчинявал на нарежданията. Един от шефовете спомена, че е обичал да се занимава повече със собствените си програми и не е обръщал внимание на фирмената политика.

Мартин познаваше доста програмисти. За себе си знаеше, че ако му се наложи да прекара осем часа, преглеждайки хиляди редове, за да открие накрая сгрешена запетая, със сигурност ще полудее. Затова напълно разбираше защо някой може да предпочете да се занимава със странични неща.

— Накрая е решил да започне собствен бизнес. Основал е компанията „Кейси фрийк софтуер“. — Ръсел продиктува името буква по буква. — Доколкото си спомням, успял е да спечели около един милион долара без данъците, които платил за осем или десет различни програми. Сигурно е щял да постигне огромен успех.

Неговата голяма страст са компютрите. По време на разследването се установи, че още през втората си година в училище е можел да дешифрира строго секретни кодове. Било е голям майтап. Намалил е всички оценки на съучениците, с които е имал проблеми.

Има слабост и към телефонните системи. Обаждал се е на служители в телефонните компании, представяйки се за шефа им, и е измъквал от тях пароли и кодове за достъп. Влязъл веднъж в системата, е имал възможност да научи всички кодове и да разшири територията на електронното си пътешествие.

— Мисля, че си спомням този случай — прекъсна я Зоерн. — Не беше ли прекъснал телефоните на „Хюлет-Пакард“?

— След уволнението му имаше подозрения, че е препрограмирал телефонните им линии. Разговорите с директора били насочвани към поддържащия персонал. Секретарките вдигали слушалката и чували следното съобщение: „Всички международни разговори са отложени с двадесет години. Моля, опитайте пак след двадесет години…“ Така и не можахме да докажем, че Конрад има пръст в тая работа. Обаче успяхме да открием, че той подслушва телефоните на ФБР и тормози следователите, които се опитват да съберат доказателства срещу него.

— И за какво го пипнахте? — попита Мартин.

— Първия път аз не работех по случая. Беше обвинен в кражба на софтуерни програми от голяма компютърна фирма и от компания за клетъчни телефони.

— Сигурно е направил цяло състояние от това — каза Омото. — Тези кодове вероятно струват милиони в Далечния изток или Европа.

— Доколкото разбрах от досието му, Конрад не е спечелил пари от действията си. Освен ако няма задгранични сметки, които не сме успели да открием. Очевидно го прави само за да докаже на себе си, че е добър. И в двата случая той се защитаваше сам, защото отказа да плаща на, както той сам се изрази, „алчната законодателна система“. За първия случай обясни, че само е взимал назаем софтуера, за да го прегледа и обогати собствените си познания. Както да вземеш книга от библиотеката. Каза, че е имал намерение да върне програмите. Или по-точно да изтрие копията си.

— За какво се отнася вторият случай? — попита Бауърс.

— С него се занимавах лично. Получихме сведения, че някой се е ровил из базата данни на нюйоркската полиция и телефонните компании на Източното крайбрежие. Конрад беше включен начело на списъка на заподозрените. Хванахме го по време на действие в апартамента му в „Бриджпорт“, Кънектикът. По-късно успяхме да прегледаме всичките му файлове. Имаше богата колекция краден софтуер, част от програмите бяха на министерството на отбраната.

— Господи! — възкликна Гари Хамър. — Той се е ровил в системите на министерството на отбраната!

— По всичко личи, че не се е затруднил особено — поясни тя. — Ренегата е един от най-добрите. Разбира си от работата. Делото му се разглеждаше от федерален съд. За незаконно влизане в компютърни системи получи присъда „от три до пет години“.