Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Струва ми се — намеси се Мартин, — че тоя тип отново е на свобода. Прав ли съм?

— От почти две години, Питър. Пуснали са го, но не се е подписал в полицията в Кънектикът нито веднъж.

— Но сигурно знаете къде е сега?

— Не.

— Каза, че е спечелил един милион долара. Още ли ги има?

Тя му се усмихна. Мартин харесваше усмивката й.

— Когато влезе в затвора втория път, имаше около четиристотин и тридесет хиляди долара в банката. Останаха му само защото не плащаше на адвокати. Аз също се сетих за тези пари, така че реших да проверя сметката му. Докато е излежавал присъдата си, сумата е нараснала до четиристотин седемдесет и няколко хиляди долара. Два дни след излизането му парите са изчезнали и сметката е закрита. Напълно е възможно сега да размахва дебелия си портфейл някъде из Таити.

— Проблемът на тази проклета страна е — обади се Бауърс, — че годишно плащаме по тридесет и пет хиляди долара от парите на данъкоплатците, за да държим хора като него в затвора. А той може да изкара много повече навън. Защо съдията не му е определил по-висока гаранция?

— Не зная, господин Бауърс. Наистина нямам никаква представа.

Ако Бауърс е решил да се заяжда, нека си избере по-подходящ момент, а не да губи времето на всички, помисли си Мартин. Той се намеси в разговора:

— Луан, едно от нещата, които каза, ми се стори доста интересно. Защо Конрад се е ровил в телефонните компании?

— Така и не ни каза. Предполагам, че просто му харесва да си играе на шпионин. Ако си спомняш, той е влизал във файловете на полицията, на агентите на ФБР, намесвал се е в телефонните разговори и прочие.

— Това май е по твоята част, Питър — каза Стив Рос. — Можеш да го наемеш. Така поне ще работи на наша страна.

— Ще си помисля по въпроса, Стив. Това ли е главният ни заподозрян, Луан?

— Не. Споменах Конрад само за да илюстрирам профила, базиран на информацията, която имаме. Всъщност той не би могъл да бъде типичният пример — прекалено е умен. Психолозите могат да ви предложат напълно различен модел по случая.

— Нашият човек единак ли е?

— Конрад е. Както и повечето от тях. Предпочитат да общуват само с киберпространството.

— Какво ще кажеш за егото му? — попита Делбърт Симънс. Той правеше впечатление на вечно съмняващ се човек. Сигурно пренасяше скептицизма си и в политиката. Защо арабинът иска това? Французинът каза така, но какво всъщност имаше предвид?…

— Добър въпрос, господин Симънс. Много от тях се опитват да си изградят някаква репутация. Например, че могат да надхитрят правителството. Преди време Ренегата имаше многобройни почитатели. Откакто влезе в затвора, не сме чували нищо за него.

— Имах предвид самохвалството — поясни Симънс. — Много от терористичните групировки, с които си имаме работа, обичат да поемат публично отговорността за деянията си.

— Единственото, за което се сещам, е съобщението до Белия дом, което ни предупреждаваше за проблема с банката в Кловис. Не беше подписано, вместо код на потребителя имаше само намръщено лице.

Мартин мислено си отбеляза да провери дали при задграничните случаи също не е имало някакво предупреждение или поемане на отговорността. Как не се сети по-рано!

— Значи все пак имаме предупреждение — каза той. — Този, който го изпраща, ни уведомява, че може да пътува в света на компютърните и комуникационни системи без никакви ограничения. Мерките за сигурност не могат да го спрат.

— Има и още нещо — съгласи се Ръсел. — След случилото се в Кловис и флоридската фирма „Бетър Бизнес Бюро“ вече знаем, че ако не правим това, което иска, трябва да платим жестока цена. Базата данни изчезва от паметта на компютрите.

— Може ли да стане по-лошо? — попита Зоерн.

— И още как! — обади се Веласкес. — Изнудване в киберпространството. Ако си имаме работа с мистър Добро сърце, надявам се все пак да ни предупреди, ако смята да ни лиши от Държавния департамент, Централното разузнаване или министерството на отбраната. Може да реши да подари на някого половин милион долара от сметката на „Рокуел интърнешънъл“ или да му изплати ипотеката. Не мислите ли, че „Ес & Ел“ също са застрашени? Какво ще стане, ако всеки вложител получи върху парите си петнадесет процента лихва със задна дата и после данните бъдат изтрити? Ще отнеме години, докато успеят да се съвземат.

— Но, разбира се, трябва да има някакъв изход? — попита Бауърс.

Веласкес кимна:

— Можем да инсталираме нови компютри, които не са свързани с телефонните комуникации. Машините могат да работят паралелно, докато постепенно успеем да извадим старите от системата.