Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Министърът не желаеше да губи никакво време. Той започна направо:

— Господа! Днес получихме инструкции, които, веднага щом е възможно, ще бъдат потвърдени и с извънредна заповед на правителството. Те се отнасят до всички производители, финансови институции и военни формирования. Службите за сигурност ще следят за стриктното спазване на заповедта. Инструкциите са следните: незабавно да бъдат прекратени всички търговски операции, свързани с износа на страната!

Такамо Ямура, главен изпълнителен директор на най-голямото автомобилно предприятие, не се сдържа:

— Но, господин министър! Тази политика е самоубийствена! Помислете само за безработицата, ако производството бъде намалено! Помислете за положителния платежен баланс! Хората ще излязат на улиците, ще започне революция!

Министърът глухо отговори:

— Вие се докоснахте до същината на проблема, господине — платежният баланс на плащанията. След продължилото седем часа прекъсване на комуникациите и компютърните операции този баланс вече не съществува…

В Либия дребничкият полковник беше бесен:

— Бяхме обещали тези оръжия!

Секретарят трепереше.

— Но, господине…

— Значи ще ги доставим! Чрез посолството ни в Западна Германия, както беше планирано.

— Но калашниците не са на разположение — възрази секретарят. Той вече се страхуваше за продължителността на скромния си живот. И добави това, което отчаяно се надяваше някой най-после да разбере: — Грешката не е моя.

— Не са на разположение! Не са на разположение! И защо не?

— Защото не можем да ги платим, уважаеми господин полковник.

Лицето на полковника почервеня от гняв. Той процеди саркастично:

— А, ясно. Хазната ни е празна. Нима толкова скоро?

— Не, не, имаме много пари, господин полковник. Но няма как да ги прехвърлим зад граница…

Когато телефоните в Мадрид отново започнаха да функционират, уредникът на музея „Прадо“ веднага се обади във вътрешното министерство. Той искаше да излее гнева си на някого, но попадна само на дребен чиновник.

— Предайте на господин министъра — каза той, — че хиляди часове човешки труд отидоха на вятъра! Изчезнал е целият ни компютъризиран инвентар от паметници на културата!…

В административните офиси на „Селюлър Уан“ в Ню Йорк скоро бяха открили нов софтуер, който можеше да се справи с кражбите на клетъчни телефонни и серийни номера от електронните крадци, които дебнеха непрекъснато с високотехнологичните си скенери. Управителят въздъхна с облекчение, когато необяснимото прекъсване на излъчванията най-после от само себе си спря. Лампите на таблото светеха, хората искаха някакво обяснение за случилото се, но управителят беше доволен. Той смяташе, че ще успее да запази работата си. Тогава главният програмист го уведоми, че новият софтуер е изчезнал…

Във Великобритания Харолд Торънс от престижната лондонска Търговска банка не можеше да бъде притиснат до стената от идиотските технологични щуротии. Той беше сигурен, че нещо такова рано или късно ще се случи.

Сега разговаряше с вицепрезидента, който отговаряше за междубанковите трансфери.

— Много добре. Ако не можем да прехвърлим парите — които между другото бяха двадесет милиона лири — по електронен път, тогава ще го направим както в доброто старо време. И това, по мое лично мнение, въпреки всичко си е за предпочитане. Наемете подходяща фирма за охрана и дайте необходимите нареждания.

— Сър Харолд, страхувам се, че това е абсолютно невъзможно.

— Е, млади човече, забравяте, че аз съм от старата школа. Няма невъзможни неща, стига човек да иска да намери решението.

— Би било добре, ако наистина е така, сър Харолд. Но разбирате ли, ние всъщност не разполагаме с двадесет милиона лири. Това количество надвишава обичайния ни резерв. Фондовете трябваше да постъпят по сметките ни от „Чейс Манхатън“, а те не могат да ни ги преведат…

„Чейс Манхатън“ също беше в безизходица. Бил Фореш, ръководител на компютърните операции, няколко пъти опита да извърши трансфера, поискан от Търговска банка, Лондон. Беше стигнал дотам, че би им изпратил двойно по-голямо количество, ако можеше да го направи.

Всъщност трансферът не беше толкова проста работа. Половината от парите бяха вложени в девет банки в Южна Африка, а балансът се разпределяше между седем европейски финансови институции.

Фореш свика извънредно заседание. Присъстваха всички вицепрезиденти, техните съветници и съветниците на съветниците.