Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Малко след седем Грей разбра за комуникационното и компютърно затъмнение и веднага забрави за пресата. Телефоните звъняха почти непрекъснато.

Първото обаждане беше точно в седем и пет. Секретарката му го прехвърли с обяснението:

— Господин Грей, настояват, че разговорът е много важен.

— Добре, Бела.

Той почеса мустаците си и натисна светещия бутон.

— Нат Грей.

— Здрасти, каубой! Обажда се Бил Фореш. Сещаш ли се?

— Разбира се, Бил. Ти си от „Чейс Манхатън“.

— Имаме проблеми с „Датефт“.

— С „Датефт“? Бил, аз вече не работя в „Датекс“.

— Не можем да се свържем с „Датекс“ — обясни Фореш. — Не смогват да приемат всички обаждания. Спомних си, че точно ти ни инсталира „Датефт“. Имаме нужда от помощ.

— Какъв е проблемът?

— Не приема командата за трансфер. Сега вече всичко е наред, но цяла нощ отказваше да изпълни инструкциите.

Грей се учуди.

— Това е много интересно, Бил. Провери ли кодовете за достъп?

— Няколко пъти.

— Може би номерът на сметката е бил сгрешен?

Фореш въздъхна.

— Не става въпрос само за една сметка, Нат, а най-малко за седемдесет. Или поне толкова успях да проверя.

— Консултира ли се с ответните институции?

— Разбира се. И те имаха точно същия проблем. Честно казано, Нат, всички, с които говорих, хвърлят цялата вина на софтуера на „Датекс“.

— По дяволите! Това не може да е вярно! — Нейтън наистина се уплаши. Той лично беше отделил няколко години от живота си за разработването и продажбата на тази трансферна програма. — Виж, ще се опитам да се свържа с някои хора. Да видим какво мога да разбера по въпроса. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо.

— Ще ти бъда много задължен — отговори Фореш. — Не мога да позволя случилото се да се повтори.

Грей едва успя да постави слушалката на мястото й, когато телефонът отново иззвъня. Бела делово съобщи:

— Търси ви онази жена от ФБР. Ръсел.

Затъмнението не беше засегнало голяма част от мрежата.

Няколко търговски обединения от Уърлд Уайд Уеб — още едно от разклоненията на Интернет — бяха блокирани, но Крейн успя да говори с много от хората, които прекарваха цели нощи пред мониторите си. Те бяха истински маниаци.

Когато го хванаха втория път, федералният съдия мотивира присъдата си с пристрастяване към компютрите. Той му определи и програма на дванадесет нива, съставена по образец на дружеството на анонимните алкохолици.

Програмата нямаше ефект, защото отношението му към компютрите едва ли можеше да се нарече „пристрастеност“. Крейн гледаше на машините само като на средство, с което може да подобри живота си, а може би и този на останалите.

Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн — връзката между хижата и микровълновата антена в планината — и „Ю Ес Уест“ не бяха засегнати ни най-малко, така че той остана да наблюдава мрежата. Седя до три часа сутринта. Понякога, когато не можеше да заспи, той ставаше посред нощ, хвърляше някое дърво в печката и включваше компютъра за малко.

Реакцията на хората по повод случилото се не можеше да се определи еднозначно.

Бюлетините най-често бяха откривани, за да задоволяват нуждите на тясно специализирана част от обществото. Те предлагаха безплатен достъп за един от членовете на определена дискусионна група, наричан „сисоп“ 18 18 Системен оператор. — Б.пр. . Стари автомобили, гувернантки, почитатели на Шекспир, еротични филми, юридически проблеми — всичко това можеше да бъде обект на бюлетините. Много хора ползваха тези услуги, някои доста активно, други се спотайваха в киберпространството и само следяха съобщенията.

Тази сутрин основната тема във всички бюлетини беше спонтанното прекъсване на голям брой телефонни и компютърни системи от неизвестен извършител. Прекъсването беше толкова всеобхватно, че дори и Крейн се впечатли от перфектната организация. Той също предполагаше, че интервенцията е била планирана от доста време, програмата е чакала скрита в избраните системи и се е задействала едва тази сутрин.

Половината от съобщенията в бюлетините бяха в подкрепа на случилото се. В тях се казваше, че е крайно време някой да покаже на правителството и големите монополисти, че не са толкова неуязвими, колкото си мислят. Крейн също поддържаше това мнение. В крайна сметка той беше пострадал именно от смешните правила и закони, които Вашингтон налагаше в киберпространството. Политиците и бюрократите нищо не разбираха от компютри и нямаха право да се намесват.