Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

А на останалата половина от хората просто им беше дошло до гуша от всичко. Не че подкрепяха правителството или фирмите. За тях това беше въпрос на солидарност. Мрежата съществуваше, за да направи живота им по-добър, отколкото е бил вчера. Така че всеки, който я използва с намерението да навреди на компютрите и комуникационните системи, вреди и на останалите.

Едно от съобщенията беше от Непал, подписано от човека, който познаваха като Хеър — сигурно бивш хипар:

Този задник ще изпорти цялата работа!

Ако искате повече контрол и цензура в мрежата, това е начинът да си го получите.

Крейн беше изненадан от тази реакция. Той по-скоро подкрепяше противоположното становище. Преди време, когато беше известен като Ренегата, голяма част от действията му бяха насочени именно срещу правителството. Той искаше да унизи така наречените власти, да им покаже колко са невежи и неспособни да контролират мисълта. Виртуалната реалност беше чертата, зад която човек можеше да прояви истински индивидуализъм. Но когато въпросните благодетели усетеха, че някой се забавлява или се опитва да научи нещо, или просто помага на себе си и на останалите, веднага налагаха проклетите си изкуствени ограничения. ФБР и тайните служби направиха много глупави грешки, предявявайки обвинения, които не можеха да докажат в съда.

Според Крейн така нареченият суперчип беше поредното доказателство за некадърността на правителството. През 1994 година вицепрезидентът Ал Гор и директорът на ФБР Луис Фрийч се опитаха да прокарат в Конгреса законопроекта за дигиталната телефония и използването на суперчипа. Когато електронният чип се вкараше в телефоните, факсовете и компютърните модеми, той можеше да декодира гласови и текстови данни с помощта на специален алгоритъм, разработен от Агенцията за национална сигурност и наречен „скипджак“. И в това по принцип нямаше нищо лошо, само дето така се отваряше вратичката на капана. Правителството под предлог, че търси държавни престъпници или е застрашена националната сигурност, щеше да получава подробна информация за абонатите. Разузнавателните служби лесно можеха да си издействат разрешително и да получат и двете половини на шифъра, които щяха да се съхраняват във финансовото министерство и Министерството на търговията.

Агенцията за национална сигурност и ФБР се кълняха, че единственото, което ги интересува, е безопасността на държавата. Ураганите от протести не спряха чак до момента, когато някакъв инженер от лабораториите на „Бел“ доказа, че алгоритъмът може да бъде разрушен. Скандалът постепенно отшумя. Агенцията за национална сигурност продължи да търси съвършения алгоритъм. И въпреки всичко експортните стоки задължително бяха с внедрен суперчип. Като че ли някой щеше да ги купува. Правителствените агенции също използваха такива уреди. Бяха паднали в собствения си капан.

Въпросният законопроект се сдоби с доста странни поддръжници. Фондацията за електронни граници — специалист по правата на личността в киберпространството — започна съвместна работа с Федералното бюро за разследване. След много компромиси законът най-после се прокара. Първоначалният текст беше изменен така, че забраняваше на правителството да се меси в Интернет. Споровете доведоха до проблеми в рамките на фондацията. Някои от членовете й се преместиха във Вашингтон и създадоха Центъра за демокрация и технология.

Крейн следеше развитието на тези закони и теории с интерес и известно безпокойство. Страхуваше се, че рано или късно свободата на Интернет изцяло ще бъде погълната от онези задници във Вашингтон.

А бъдещето лежеше именно в киберпространството. Всяка година все повече и повече хора се ползваха от услугите на телекомуникациите. Много хора предпочитаха да работят от домовете си, като по този начин намаляваха замърсяването на околната среда с вредни автомобилни газове, спестяваха си разходите за гориво и напрежението от постоянните задръствания. Така имаха и време да се грижат по-пълноценно за децата си. Някои проучвания доказваха, че се повишава и работоспособността, тъй като пътуването обикновено отнема между десет и петнадесет часа всяка седмица. Крейн беше склонен да се съгласи с това изследване. Той познаваше мъж, който живееше близо до Естес парк, Колорадо, и поддържаше телефонна и компютърна система във Флорида. Нима някой с нормален разсъдък щеше да приеме да живее във Флорида?