Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Тук горе той нямаше нужда от никого.

И никой нямаше нужда от него. Освен може би Ръсел.

На нея изобщо не пукаше за неявяването му в полицейското управление.

Не, тя го беше набелязала заради проблемите на телефонните компании.

И искаше да знае къде се намира сега.

Но това беше смешно.

Той можеше да изпрати съобщение откъде ли не. Така нямаше да успее да го намери.

Крейн се сети за „търсачките“. Базите данни на Интернет бяха толкова обширни, че дори и за най-квалифицираните потребители беше трудно да открият нужните им сведения. За това някои компании предлагаха услугите на „търсачките“. Тези електронни роботи бяха създадени само за издирване на информация. Потребителят казваше от какво точно има нужда и „търсачките“ влизаха в мрежата, ровеха се из базите данни, докато изпълнят задачата. Накрая само уведомяваха къде може да се намери информацията.

Крейн беше разработил собствени „търсачки“. Можеше да продаде идеята, но, по дяволите, това бяха само пари. Крейн вече нямаше такава нужда от пари. Трябваха му само колкото да продължи със заниманията си.

Други компании пък бяха създали програми за дигитално търсене. Скоро щеше да дойде денят, когато нито един потребител на мрежата нямаше да е сигурен в своята анонимност. Всеки компютър оставяше дигитална следа, различна от тази на останалите, на принципа на матрицата на ДНК. Програмите за търсене можеха да идентифицират именно тези следи.

Може би ФБР вече разполага с такава програма.

Не, това беше малко вероятно. Тази организация беше толкова мудна, че виртуалната общност щеше да открие заплахата много преди да е станала реалност.

Възможност?

Какво, по дяволите, означаваше това?

Ръсел много добре знаеше, че неговите възможности са вече минало. Птичето каца само веднъж.

Нали така?

Джером Уестин често се измъкваше от леглото още в ранни зори, като внимаваше да не събуди Джорджия. Той беше от хората, за които четири или пет часа сън бяха напълно достатъчни.

Именно по това време той беше създал най-успешните си програми. Страхуваше се да промени навиците си. Струваше му се, че така ще изгуби контрол над творческите си възможности. Но ранното ставане не беше само въпрос на суеверие, а и на дисциплина. През последните няколко месеца свикна да си поспива около половин час следобед. Действаше му като допълнителна таблетка витамини. Така беше максимално работоспособен през целия ден.

Спалнята им беше много мажа. Джером стана, отиде до кухнята за кафе без кофеин. Изчака в каничката на машината да се събере поне колкото за половин чаша и отиде в кабинета си. Слънцето вече се беше показало над езерото и лъчите му хвърляха сребърни отблясъци върху набраздената от студения северен вятър повърхност.

Обичаше да гледа езерото. То беше различно всеки ден. Имаше известна ирония във факта, че именно собственото му правителство беше причината да открие езерото и замъка и да стане гражданин на света, а не на Америка.

Той включи компютъра, отпи от кафето си и се загледа в езерото.

Когато отново се обърна към монитора, екранът беше пълен със съобщения, при това спешни.

Дежурният оператор беше направил списък с учудващо голям брой инциденти, случили се около пет часа тази сутрин. Джером набързо го прегледа, за да добие представа за какво точно става въпрос. Няколко пъти едва се сдържа да не се разсмее.

Натисна бутона за връзка с контролната зала и изчака две секунди.

— Тук е Адам, Джером.

— Изпратил си ми цял каталог, Адам.

— Май на някого му е избил балансът, господине.

Адам Мур беше англичанин и обикновено му личеше.

— Никаква намеса по Глоубнет, разбира се?

— Никаква, Джером.

Сигурност. Безопасност. Явно това беше.

— Ако Джорджия е горе, помоли я да слезе при мен.

— Добре.

След няколко минути Джорджия Тейлър се появи. Беше ядосана и изнервена. Носеше тесните си дънки, плътно прилепнали към задника и краката й. Синият пуловер с бяла лента подчертаваше извивката на гърдите.

Тя дръпна един стол до бюрото и седна.

Уестин й показа монитора.

— Погледна ли списъка?

— Изпипана работа, Джером.

— Програмата или програмистът?

— И двете, предполагам.

Той се облегна на стола си.

— Къде е успял да влезе?

— От това, което проучих до този момент — без определени ограничения. От обикновената Пи Джи Пи 19 19 Pretty good privacy. — Б.пр. до някои високо охранявани търговски програми.