Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Ако повярват в гаранциите ни.

— Ще повярват, скъпа, ще повярват. Този инцидент ще ги накара да си потърсят по-сигурно място за бизнеса.

Сутрешният брой на „Вашингтон Пост“ днес излезе доста по-късно от обикновено. Питър Мартин погледна заглавието на първа страница: КОМПЮТРИТЕ ПОБЕСНЯВАТ!

Светът на киберпространството и телекомуникациите най-после отново се нормализира след седемчасовото необичайно зловещо мълчание. Повечето експерти говорят за „технически затруднения“, но това едва ли обяснява цялостното…

Въпреки енергичните обвинения репортерите не бяха в състояние да предложат по-вероятен отговор от този на експертите. Мартин прочете цялата статия много внимателно. За момент дори си помисли колко хубаво ще бъде, ако някой друг успее да реши загадката вместо него.

Откакто дежурният офицер на Агенцията изпрати куриер да го повика от апартамента му в четири сутринта, Мартин не беше спирал да мисли. От Ленгли не можеха да се провеждат никакви телефонни разговори. Когато таблото отново светна в седем, той изпита известно облекчение. И въпреки всичко над столицата сякаш беше надвиснал невидим облак.

Кога ли ще се случи отново?

От седем часа насам той беше говорил с всеки, за когото можа да се сети. Непрекъснато изпитваше странното усещане, че разговорите му се подслушват. Веласкес от Агенцията за национална сигурност му каза, че те не са били засегнати от затъмнението. Може би защото системите им са много добре подсигурени от „непробиваеми“ защитни алгоритми.

Мартин говори с колегите си и разбра, че на научния отдел на Агенцията е било наредено веднага да зареже текущата си работа и да се заеме с проучването на възникналите проблеми в комуникациите.

Няколко пъти се опита да се свърже и с Ръсел, но не успя да я открие. Вече започваше да си мисли, че тя го отбягва нарочно. Миналата вечер отказа поканата му да излязат, а той не беше свикнал на такова отношение.

Докато преглеждаше вестника, го потърси директорът на Централното разузнаване. Той не само беше негов пряк началник — човекът над заместник-директора и изпълнителния директор, но и ръководеше цялото разузнаване на Съединените щати. Това включваше всички от Бюрото за разследвания при Държавния департамент до военното разузнаване.

Мартин вдигна слушалката на секретния телефон, въпреки че вече изобщо не беше сигурен в механизмите срещу евентуално подслушване.

— Да, сър?

— Питър, линиите вече прегряват от обаждания.

— Мога да си представя. — Мартин погледна купчината доклади, които беше получил от почти всички началници в ЦРУ Светът беше в паника. Анализите бяха по-скоро отчаян опит да се оцени потенциалната заплаха за президента.

— Какво знаем до този момент?

Мартин обобщи сведенията от заместник-директора на научния отдел и Веласкес.

— Още търсят навсякъде. Веласкес ми каза, че в компютрите на телефонните мрежи е вкарана някаква програма. Тя непрекъснато се възпроизвежда, така че линиите не могат да се затворят. Или поне ефектът е такъв.

— Добре, Питър. Много се разтревожих от случилото се. Не можех да се свържа с никого.

— Честно казано, аз също се уплаших. Връзката на президента с военните не беше засегната. Пентагонът също разполагаше с няколко радио и сателитни канала — около четиридесет процента от нормалната ефективност на комуникациите. Ако някой в този момент беше предприел атака срещу „Конус“ 21 21 Континенталните Съединени щати. — Б.пр. , не знам какво щяхме да правим.

— Това само потвърждава казаното от административния директор. Неговите специалисти твърдят, че министерството на отбраната също е пострадало от вирусните програми в комуникациите, но секретните файлове не са засегнати. От друга стана изглежда, че потенциалните ни врагове са имали подобни проблеми. Така че са били прекалено заети със собствената си сигурност и не са се сетили за нас.

— Ще се радвам, ако наистина е така.

— А какво ще кажеш за вътрешния фронт?

— Още не съм говорил с Ръсел. Очаквам да ме свържат всеки момент. Получих няколко доклада. Никак не са приятни.

— Разкажи ми повече!

— Добре. В единия от трите случая момчетата от отдела по стратегически науки в Джорджтаун са решили да се изхитрят и да откачат машините от мрежата. Цялата им текуща информация е изчезнала.

— Господи!

— Някой явно се опитва, и то доста успешно, да демонстрира превъзходството си над нас.