Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Засега пораженията са незначителни — отговори директорът. — Току-що се върнах — той предпочиташе сегашния си кабинет пред централния офис в Ленгли — от едно съвещание на съвета за национална сигурност. Военните твърдят, че след затъмнението няма никакви драстични промени в международен мащаб. Руснаците и китайците са повишили бойната си готовност с една степен. За щастие ние съвсем навреме успяхме да разубедим нашия президент.

— Да. Съобщението, което ви изпратих по куриера, беше в същия смисъл. Хората ни успяха да открият липсата на заплаха четири часа след началото на кризата, но нямаше как да разпространим сведенията.

— Има и още нещо, Питър. Налага се да заминеш за Лондон.

Нима Мартин искаше да заминава за Лондон? Категорично не!

— В духа на световното сътрудничество президентът предложи да вземем участие в международния съвет, свикан във връзка със случилото се.

Значи още едно проклето съвещание. По всяка вероятност поредното, в което никой не можеше, а и не искаше да постигне съгласие с останалите.

— Кой още ще присъства?

— Ще има представители на Великобритания, Франция, Израел и Русия. Предполагам, че по-късно ще се присъединят и от други държави. До тази сутрин президентът успя да говори с ръководствата само на тези четири.

— Надявам се броят им да не стане прекалено голям.

— Ще направя всичко възможно да огранича участието. От теб искам да се заемеш с това, и то бързо.

Мартин затвори телефона и отново насочи вниманието си към вестника. По-голямата част от написаното предлагаше само вариации на основната тема. Имаше няколко анекдота за това как някой не се обадил до дома си навреме; имена на летища, чиито системи за резервация на полетите са напълно съсипани, и списък на юридическите фирми, лишени от възможността да следят счетоводството си.

Натискът от страна на пресата вече не можеше да се избегне. Хубавото беше, че журналистите се намесиха сравнително по-късно, отколкото беше очаквал. Проблемите на банката в Кловис и държавния департамент така и не станаха достояние на големите всекидневници, или поне не в истинския им вид. Банкерите, правителството и военните имаха интерес да държат тази история далеч от пресата. Сега обаче американският президент и колегите му по света трябваше да си стиснат ръцете и заедно да изфабрикуват някакво приемливо обяснение за репортерите и обществеността.

Можеше даже да им се наложи да кажат истината.

— Спомняте ли си случая Шимомура преди няколко години? — попита Ръсел.

— Не. Тогава още не бях назначен. Разкажи ми.

Директорът на Федералното бюро за разследване беше тук по политически причини. Иначе човекът притежаваше пъргав ум. От време на време обаче му се налагаше да поиска информация за работите на Бюрото. Ръсел и Рик Веласкес бяха повикани в кабинета му именно във връзка с последния инцидент. Рик присъстваше съвсем случайно. Той просто беше в кабинета на Ръсел, когато директорът се обади и го помоли също да присъства на срещата.

— Цутому Шимомура е един от асовете в света на компютърните защитни системи. Работи в Суперкомпютърния център в Сан Диего.

— Значи е много добър.

— Агенцията за национална сигурност би дала какво ли не, за да може да го наеме — каза Веласкес.

Ръсел случайно знаеше, че Агенцията за национална сигурност вече е наела Шимомура и го използва като консултант. Военновъздушните сили и ФБР също бяха работили с него.

— Точно на Коледа през 1994 година — продължи Ръсел — някой е преминал през защитата на домашния му компютър и оттам е получил достъп до Суперкомпютърния център. Успяхме да открием, че е използван компютър от университета „Лойола“. След двадесет и осем часа…

— Двадесет и осем часа?! — учуди се директорът.

— Точно така. За това време от центъра са измъкнати над двадесет хиляди файла. Почти всички се отнасят до документацията и непубликувания софтуер в сферата на компютърните защитни системи. Включително и файлове, в които се посочват големи дупки в сигурността на Интернет.

— Успяхте ли да откриете кой го е направил?

— По случая беше арестуван Кевин Митник. Той ни се изплъзваше цели две години. Шимомура ни помогна да го заловим. Той заложи капана и после само издебна Митник — или някой друг — да влезе във файловете на „Нетком“.

— „Нетком“? — попита директорът.

— „Нетком комюникейшънс“. Служба с достъп в Интернет чрез Сан Хосе, Калифорния. Някой беше откраднал от файловете им най-малко двадесет хиляди номера на кредитни карти на клиенти.