Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Нали знаете, прегледах това-онова.

— Къде?

— Нищо интересно — няколко бюлетина, линиите за разговори…

— Без трансфер на файлове?

— Честно! Нито един. Не съм се ровил никъде. Ако не вярвате, прегледайте хард диска. Чист съм.

Тя погледна доклада.

— Пуснали са те преди девет месеца. Не ти ли се иска да си прехвърлиш малко фондове от „AT&T“ на сметката?

Той беше задържан по обвинение за кражба. Беше прехвърлил половин милион долара от сметките на „AT&T“ на свое име. Защото „AT&T“ имали много пари, а той нямал. Успя да похарчи само петнадесет долара, преди да го пипнат.

— Не.

— Къде работиш сега?

— При баща си. Той има магазин за хранителни стоки. Никой друг не иска да ме наеме.

— Не ме е грижа, Ким. Бяхме ти дали право на избор, ти не се възползва.

— Кълна се, че не съм направил нищо нередно.

— Какво прави последните четири дни?

Той завъртя очи и се опита да си спомни.

— Ами… Нищо интересно. Работа. Ядене. Спане.

— Сега ще ти дам един лист. Искам да ми напишеш с точност до петнадесет минути къде си бил и какво си правил. Започни от тринадесети октомври. Пресметни колко часа си прекарал пред компютъра.

— Нали не мислите, че съм отговорен за онази бъркотия в мрежата? Стига, агент Ръсел! Нямам нищо общо с това!

— Ти веднъж наруши правилата, Ким. Е, ще го напишеш или не?

— Това ще ме спаси ли от затвора?

— Ще видим. Може и да помогне.

— А компютърът на баща ми?

— Ще го задържим.

— По дяволите! — Той отново наведе глава.

Тя изчака малко, после попита:

— Ким?

— Ще го направя.

— Искам също да знам с кого си говорил? Ренегата? Пауъртауър? Чикша?

Той я погледна право в очите.

— Говорих с Пауъртауър. Ренегата не се е обаждал от четири години. Никой не знае къде изчезна Чикша.

— Добре. Напиши ми имената на всички, с които си успял да се свържеш. Плюс истинските им имена, ако случайно ги знаеш.

— Не искам да се връщам в „Джолиет“.

— Ще видим.

Тримата станаха и излязоха в коридора. Монтгомъри затвори вратата.

— Какво мислиш, Дарел?

— Не е нашият човек.

— Съгласна съм. Но може да е свързан по някакъв начин с него.

— Нали не мислиш, че ще издаде приятелите си? — попита Веласкес.

— Не и съзнателно. Но може случайно да ни даде име или код на потребителя, който нямаме. Така ще разширим собствените си данни.

— Да наредя ли на агентите да използват същата техника при разпитите? — попита Монтгомъри.

— Направи го, Дарел. Човек никога не знае от кой храст ще изскочи заекът.

Монтгомъри тръгна веднага. Веласкес се обърна към нея.

— Ти си опасна жена, Луан.

— Ами, кротка съм като котенце.

— На което не са изрязали ноктите.

— Точно така — засмя се тя. — Опитвам се никога да не го забравям.

— Какво ще кажеш за една вечеря?

— Разбира се. Умирам от глад.

Свръхзвуковият „Конкорд“ леко се отдели от пистата на международното летище „Дълес“ само една минута след посочения в разписанието час. Снежинките се завъртяха за момент пред кръглите прозорци и бързо изчезнаха. Скоро пилотът съобщи, че са стигнали височина десет хиляди метра. Голямото дигитално табло, на което се изписваше скоростта, престана да сменя цифрите така бързо. Мартин вече се беше заровил в купчината документи, които носеше със себе си.

Томас Креншоу беше готов с бюджета за операцията, която сам беше нарекъл „Македония“. Ставаше въпрос за разузнавателния фронт в Средния изток. Редовете и колоните бяха кодирани много внимателно, в противен случай Питър едва ли би си позволил да ги чете в самолета или изобщо да ги вземе със себе си. В интерес на истината, предложените разходи бяха повече от приемливи. Идеята можеше да се окаже по-евтина от всички досегашни предложения. Мартин отдели доста време за проучването на разходите за заплащане, преди да разбере какво всъщност е направил Креншоу. След като прегледа и списъка, всичко му стана ясно. Креншоу беше намалил броя на агентите до минимум. Новата организация щеше да привлече само най-добрите и най-умните. Голяма част от старите им пионки, които не бяха допринесли почти с нищо за развитието на операциите, а продължаваха да ги врънкат за пари, щяха да бъдат зарязани във вакуума след оттеглянето на ЦРУ.

Мнението му за Креншоу неочаквано се подобри. Освен това работата върху нещо различно от онази объркана компютърна история му се отрази много добре. През последните пет дни не беше мислил за нищо друго. Докладът на Креншоу му помогна да слезе на земята и да си спомни, че освен виртуалния свят на Ръсел и Веласкес има и друг — истински.