Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

(6.91+/ДДЕ-2.6.9 за юпитер)

15 окт 11:17:02

от: чък (catlas@csn.org)

съобщение: (21065187)

тема: осведомяване

до: jupiter@phildept.umd.edu

дата: четв, 15 окт 11:17:02 MOT

cc: файл-юпитер

Джъстин,

От файловете си разбирам, че не си се обаждал вече повече от седмица. Затова реших да проверя какво става. Как е Дорис? Надявам се, по-добре. Дано само лечението да не я е изтощило много. Чакам да чуя мнението ти за предложените от мен поправки на информационния код. Обади се веднага щом можеш. Бъди здрав!

Горната част от съобщението се изписваше автоматично от компютъра на Крейн. Това го освобождаваше от излишни усилия всеки път, когато искаше да драсне няколко реда на Джъстин.

Той натисна клавиша за изпращане и писмото му се изгуби в киберпространството. След секунди получи потвърждението, че е пристигнало на адреса. Утре или най-късно вдругиден щеше да има отговор от Джъстин.

През последните осемнадесет месеца, откакто се засели в планината, Крейн беше завързал приятелски отношения с над двеста души. Заедно обсъждаха най-различни теми — от защитата на информацията до стари коли или болести. Дорис например страдаше от левкемия.

Всъщност никой не го познаваше като Крейн. Всички те го смятаха за Чък Атлас, защото под това име той беше направил абонамента си в колорадската Супернет — собственост на минно-геоложкото училище в Голдън, Колорадо. А от Супернет не можеха да го открият по никакъв начин. Те получаваха чекове всеки месец от банковата сметка на Ч. Атлас в Лейкуд чрез електронен трансфер. Телефонният номер на Ч. Атлас всъщност отговаряше на една телефонна централа в Орора. Ако някога някой успееше да открие този факт, щеше да отнеме страшно много време да се установи линията, по която се насочваха обажданията му. Крейн беше препрограмирал системата на „Ю Ес Уест“ и сега тя прехвърляше разговорите на негова собствена линия.

Общата телефонна връзка, която му беше предоставена от компанията, не ставаше за информационен трансфер. За тази цел Джак Крейн си имаше цяла телефонна централа. Той беше инсталирал един микровълнов предавател високо в планината над хижата. Кабелът пълзеше надолу по склона и се свързваше с електронния шкаф под принтера и ксерокса. Така съобщенията му се изпращаха директно в кулата в Боулдър, без „Ю Ес Уест“ да подозира за съществуването им. Поне до този момент.

Още не му бяха изпращали никаква сметка.

А той ровеше из файловете им достатъчно често и знаеше, че засега няма опасност да го открият.

По едно време даже беше решил да се откаже от посредничеството на „Ю Ес Уест“ и да се включи в Супернет директно чрез микровълновата си антена. Само че имаше един проблем. Супернет не, разполагаше с възможности за микровълнов трансфер. А освен това понякога му се налагаше да се включва и към други системи.

Създаването на телефонната линия му беше отнело доста време и усилия. Кевин Митник, отличен компютърен специалист и бивш служител на ФБР, веднъж беше опитал да направи нещо подобно, но го хванаха. Той беше сменил телефонните линии в Ралей, Южна Каролина. Така от „Джи Ти И“ смятаха, че разговорите му от клетъчния телефон идват от „Спринт“, а в „Спринт“ мислеха, че са от „Джи Ти И“. Но в крайна сметка той беше проследен от Цутому Шимомура — един от детективите в киберпространството — и ФБР го пипнаха.

Крейн беше свикнал да се учи от грешките на другите.

В продължение на осемнадесет месеца системата му работеше успешно, затова не смяташе скоро да я сменя.

Той поддържаше връзка и с някои от хората, които познаваше ПЛ. Преди Ломпок. През последните години много се беше променил и не предполагаше, че те могат да го свържат с човека ПЛ само по начина му на мислене. И въпреки това напоследък някои от тях като че ли започваха да подозират нещо. В съобщенията им се промъкваха фрази, които той си спомняше от разговорите им преди време. Те го провокираха с надеждата, че може да се издаде.

Крейн се изкушаваше да прекъсне играта с тях, но предизвикателството му харесваше.

В ранните години славата работеше в полза на собственото му его. Той беше известен надлъж и нашир в мрежата, но в крайна сметка точно това го провали. Този път Крейн беше решил на всяка цена да избягва каквато и да е популярност.

В кошмарите си често се връщаше към онази гореща августовска нощ, малко след като го бяха освободили от Ломпок. Тогава още живееше в Кънектикът. Седеше пред компютъра в спалнята си, а прозорецът беше широко отворен заради жегата.