Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— А какво става с Меоши?

Джорджия погледна часовника си.

— Вероятно вече е пристигнал в Рим.

Меоши Йошима също беше работил в „Датекс“. Сега ръководеше „Азиатската комуникационна корпорация“.

— Значи ще се срещнем най-рано на сутринта?

— Да, предполагам.

— Ще ме разведеш ли из Цюрих?

Тя се поколеба.

— Ами…

— Само за два-три часа. Можем да отидем да обядваме някъде.

— Добре. Само да се преоблека и да се обадя на Джером, че излизаме.

Грей беше очарован от града, от неговата старинност и традиции. Топлият октомврийски следобед и разходката из тесните улички го изпълниха с въодушевление, което скоро зарази и Джорджия. Когато седнаха да обядват на открито с бутилка хубаво вино, той осъзна колко много му е липсвала през цялото това време.

— Бих искал още да си в Атланта — каза той.

Тя работеше в офиса на „Датекс“ в Атланта още когато той беше централен за компанията, много преди Грей да напусне, за да основе „Компсистемс“.

— Времената се менят, Нат. Както и всичко останало. Ти можеше още да си в Монтана.

— Монтана е вече в миналото.

— Да, за мен Уичита също. Връщане назад няма. Нито за теб, нито за мен.

Но Грей осъзна колко далеч бяха отишли нещата за нея едва когато се върнаха в замъка. Той изкачи две стъпала и се обърна. Тя стоеше долу в тъмното.

— Не искаш ли да пием по едно кафе? — попита той.

— Не, благодаря. Ще се опитам да поспя малко, преди да са пристигнали останалите.

— Добре. Тогава ще те изпратя до стаята ти.

— Аз живея на първия етаж, Нат.

— О! — Усмивката му бавно се стопи. — Разбирам. Ще се видим по-късно.

Той също си легна, но сънят все му се изплъзваше. Стая 214 беше удобна, но прекалено тясна. Имаше и собствена баня. Грей стана и закрачи нервно из помещението. Липсваше му прозорец, за да може да погледа новия свят наоколо. Бяха му се събрали прекалено много преживявания през този ден. Ето че най-после пристигна в Цюрих, но животът му някак не беше поел посоката, която очакваше.

Нейтън Грей се измъкна от Монтана и влезе във водовъртежа на големия бизнес абсолютно случайно. Бивш сержант от американската армия, той имаше собствено мнение за химическите оръжия, мините, бомбите и лаещите М-60. Когато се прибра у дома и влезе в университета, отказа да се присъедини към антивоенната кампания, въпреки че напълно споделяше идеята. За себе си беше поставил на първо място запазването на мира на технологично ниво. Това беше една от причините, поради които реши да говори с Уестин за създаването на „Компсистемс“ — неговата собствена компания за софтуерен дизайн и интегрирани системи. Така Грей виждаше начин за сближаването на хората, за тяхното сътрудничество независимо от териториалните, етнически и религиозни спорове. Уестин ентусиазирано прие предложението му и веднага се съгласи да го финансира. Всъщност начинанието толкова много му хареса, че той накара Самсън, Лафлин и Йошима да започнат работа в същата насока. Глоубнет излезе от прекия контрол на Грей и се превърна в програма от световен мащаб, доминирана от личността на Уестин. И от неговия гений, разбира се. Системите за сигурност „Касъл Моут“ и „Пелъс Гард“ бяха изцяло негови творения.

Грей беше твърдо убеден, че трябва да свърши своята част от работата. Не само за себе си, а по-скоро в името на бъдещето на света.

Размишлявайки за всичките тези неща, той отчаяно се опитваше да не мисли за Джорджия, въпреки че на няколко пъти образът й успя да се промъкне в главата му. А когато най-после се предаде, спомените за нея нахлуха като късчета от мозайката на миналото. Центърът „Пийчтрий“… ръка за ръка по алеята… надстройката на „Хайът“… светлините на града… пламъчетата в ясните й очи… смехът в напоената с аромат на жасмин нощ…

Абсурд. Между тях вече не беше останало нищо. След няколкото години раздяла нещата се бяха объркали. Тя беше работила в Африка, после в Швейцария и в други страни на Континента. Имаше само две-три писма, никакви обещания за вечна любов. Беше предпочела Джером. Грей можеше да я разбере, въпреки че от това болката му не намаляваше.

Грей отвори куфарчето си, намери лулата и тютюна, но после ги върна обратно. Ароматът можеше да се усети във филтрирания въздух на замъка, а това никак нямаше да се хареса на Джером. Той се мушна отново между чаршафите на единичното легло, затвори очи и се опита за мисли за предстоящата среща.

от чатлас, четв 15 окт 11:17:02