Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— КГБ контролираше разпространяването на пресата и телефонните линии. Всъщност повечето бяха ръчно свързани телефонни комутатори. Както и да е… Радиовълните се заглушаваха. Поддържахме сателитна връзка с посолството, но наистина получавахме голяма част от информацията чрез Интернет.

— По-точно — прекъсна го Веласкес — данните са пристигали чрез Релком 14 14 Reliable Communication. — Б.пр. — малка комуникационна мрежа в Русия. Абонатите са събирали сведенията и са ги изпращали по Юнет-Хелзинки, която пък има връзка с Интернет.

— В крайна сметка — допълни Ръсел — имаме една голяма група добри хора, които се опитват да информират друга група добри хора. Те се грижат за себе си дори тогава, когато онези на върха не могат.

— Аха, започвам да разбирам накъде биеш — каза Мартин. — Искаш да си говорим за големите шефове.

— Не може и без това, Питър. И между другото, Луан, искам да изнесеш някоя и друга лекция в агенцията.

— Дадено, Рик. — Тя приключи с поничката си и едва успя да се пребори с изкушението да си вземе още една. Пък и Мартин далеч не знаеше всичко.

— Първо на първо, Питър, изпускаме нещо много важно. Голяма част от мрежата е създадена и финансирана от министерството на отбраната и Националната научна фондация. Това напомня ли ти нещо?

Този път Мартин отговори веднага:

— Правителството не притежава мрежата, тя е собственост на хората и се издържа от данъци.

— Точно така. Голям плюс в полза на принципите на виртуалното общество. Те си плащат за услугите, знаят как да ги използват и не искат никой друг да им се бърка. Още една особеност има в съкращенията, използвани най-често при писането на адресите. Забелязал ли си ги?

— Разбира се. Образователните институции използват „edu“ 15 15 Education. — Б.пр. , правителството — „gov“ 16 16 Government. — Б.пр. и така нататък.

— Още от самото начало търговските организации са били изключени от Интернет.

— Чакай малко! — прекъсна я Мартин. — Виждал съм и съкращението „com“ 17 17 Commercial — търговски. — Б.пр. .

— О, само че не в Интернет. Америка Онлайн, Продиджи, Компюсърв и други такива наистина са търговски компании, свързани с Интернет. Ако си техен абонат, имаш право да се свързваш с останалите. Но по мрежата не могат да се предлагат търговски продукти или информация. Само се следи за нивото на потребление на собствените им клиенти. Или те затрупват с рекламни съобщения.

— Ако съм разбрал правилно, голяма част от хората не искат търговските организации да се намесват в общността.

— Според мен е точно така. Тези структури, заедно с правителството са един вид заплаха за потребителя. А сега слушай внимателно. Поддържането на мрежата е много скъпо. Правителството постепенно намалява финансирането. Националната научна фондация официално прехвърли разходите по поддръжката на „Съвременни системи и технологии“, които и бездруго работеха с договор. А тази компания е създадена от „Ай Би Ем“, „Ем Си Ай“ и „Мерит“.

— Търговски организации.

— Наскоро и друга фирма също е закупила дялове.

— Още комерсиализиране.

— Което означава…? — попита тя и отпи от кафето.

— Че в цялата работа трябва да има някаква печалба.

— Това е едната страна на въпроса. А каква е другата?

Мартин мълчеше.

— Рик?

— Демографията.

— Не виждам връзката — учуди се Мартин.

— Ако аз знам кой си, знам и какво да ти продам. И можеш да бъдеш сигурен, че все ще успея да ти продам нещо — обясни Веласкес. — Когато се свържеш с Америка Онлайн, те научават нещичко за теб. И няма да се опитват да ти пробутват кожени шуби, ако живееш в Хавай. Фактически няма да те включат в списъка, който ще продадат на производителя на шуби. Но те получават информация и за потребителските ти навици, за финансовата ти стабилност и прочие, и прочие. Всичко това се записва в личното ти досие, а то се продава за страшно много пари.

— В „Уел“, а и в останалите мрежи — продължи Ръсел — хората се чувстват свързани един с друг. Те се засягат, когато се намеси правителството или някоя търговска организация. А на обикновения гражданин му харесва да си мисли, че когато се включи в Компюсърв и прочете информацията там, получава нещо. Само че той плаща много повече от месечната си такса. Неволно съобщава за себе си неща, които старателно се съхраняват. И някога, независимо кога, ще донесат печалба на някого.

— Има още една група особености във връзка с Продиджи — продължи Веласкес. — Когато подписваш договор с тях, трябва да се откажеш от някои права. Касае се за цензурата. Интернет страшно се гордее със своята свобода на словото. Там няма цензура, освен ако не си я наложиш сам. Продиджи обаче имаха доста проблеми, защото поддържат група от така наречени експерти, които орязват част от съобщенията. Така че дори и да не си съгласен с Първата поправка, подписвайки договора, щеш не щеш, я приемаш. Втората част от оплакванията са свързани с начина на функциониране на системата. Когато потребителят се включи в Продиджи, той също така позволява да се използва и част от неговия собствен компютър. Това е записано в договора. Но ако ти си член на виртуалното общество и си приел неговите принципи, работата веднага ще ти замирише. Няма да имаш никаква представа какво точно прави Продиджи в компютъра ти. Може да копира данъчните ти формуляри, информация за банковите сметки, писмото до любовницата ти… Така се създава личното досие. И всичко това в името на търговията.