Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Тя изведнъж разбра, че отношението й към Мартин се е променило. Неговата репутация, месторабота и пост вече не я впечатляваха ни най-малко. Прекараното време с него и, разбира се, вечерята бяха развенчали мита.

— По дяволите, Питър! — каза тя. — Някой в Белия дом е бил особено прозорлив, като е настоявал да присъстваш още от самото начало. Това фиаско в Държавния департамент е толкова твоя работа, колкото и моя.

Мартин повдигна едната си вежда. Имаше хубави очи.

— Е, добре. Нямам никаква представа. Чрез Интернет, предполагам.

— Отлично! — похвали го Веласкес. — Точно това биха си помислили повечето хора. Такава е и идеята. Работи без грешка! Същността на процеса трябва да бъде прозрачна за потребителя. Важно е усещането. Изпращаш съобщението, без да си даваш сметка за всичките сложни маршрути, изработвани от десетки компютри освен твоя.

— Значи не е Интернет?

— Не, не съвсем. Луан, ще му разкажеш ли малко история?

— Продължавай ти, Рик.

— Добре. Още в каменната ера — петдесетте, шепа прозорливи люде в страната смятали, че бъдещето на компютрите не е само в оръжейните системи…

Мартин изръмжа. Той явно не обичаше история, по-стара от десет години. Ръсел му се усмихна.

— … Те сглобявали и разглобявали фантастични машини, много от които били големи колкото цели сгради. Такива е имало в Масачузетския технологичен институт, в Станфорд и прочие. После се случили няколко неща, които страхотно допринесли за развитието на компютрите. Едно от тях е разработването на пряк контакт с потребителя.

Мартин се намръщи.

— Преди, Питър, са били необходими няколко дебели купчинки с перфорирани карти, за да се вкара информацията в компютъра. После е трябвало да изчакаш една нощ и да провериш какво е изплюла машината на сутринта. Айвън Съдърланд от университета в Юта например започнал разработването на графичен интерфейс. Данните вече се появявали на екран. Така потребителят вече имал възможност да работи с клавиатура. Истинска революция.

Министерството на отбраната е финансирало и е било основен поддръжник на тези проекти. Те виждали приложението на компютрите само за военни цели. И тъй като машините все още били невероятно скъпи, а специалистите работели из цялата страна, министерството основало Агенцията за съвременни изследователски проекти — АРПА 4 4 Advanced Research Projects Agency. — Б.пр. . Една от основните цели на АРПА била да свързва изследователите с огромните компютри, вместо да купува много такива. Първата голяма мрежа, наречена АРПАНЕТ, била създадена през 1969 година. С течение на времето към нея били присъединени множество по-малки структури. Обособила се отделна мрежа — Милнет 5 5 От англ. militar — военен, свързан с армията. — Б.пр. , специално за нуждите на отбраната. Именно чрез нея твоето съобщение достига до генерал Жувармов. И понеже броят на присъединяващите се към централата непрекъснато нараствал, накрая тя станала известна като ДАРПА Интернет.

Натискът от страна на някои групи — независими изследователи, академици и частни лица, основали собствени мрежи — бил прекалено голям. В крайна сметка тези обединения, като това на потребителите — Юзнет 6 6 От англ. user — потребител. — Б.пр. , или на компютърните специалисти — КСНЕТ 7 7 Computer Science Network. — Б.пр. , също получили право на достъп до главната структура. През 1986 година били основани Националната научна фондация и мрежата НСФНЕТ 8 8 National Science Foundation Network. — Б.пр. , която свързвала три суперкомпютъра. Тя постепенно изместила АРПАНЕТ, която била закрита през 1990 година.

И така, гръбнакът на цялата система се нарича Интернет, но тя от своя страна е разделена на отделни подсистеми за обслужване на военните, космическите проекти и прочие. Те обработват информацията изключително бързо. Скоростта на трансферите нараства непрекъснато, като към момента е около четиридесет и пет мегабита, или пет хиляди страници за секунда. Няма да е далеч времето, когато ще можем да прехвърлим цялото съдържание на библиотеката на Конгреса за броени минути.

Към Интернет са свързани хиляди по-малки мрежи. Ако се включиш там и искаш да изпратиш съобщение на Луан например, нещата са от прости по-прости. Обръщаш се към нея на адрес…

— Луръс-ет-сисиес-точка-ефбиай-точка-гов — издекламира Ръсел.

— Което изглежда по следния начин — каза Веласкес и му показа бележника си:

lurus@ccs.fbi.gov

По всичко си личеше, че Мартин също го знае.