Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Разбира се — обеща Жувармов.

Въпреки че не разбираше почти нищо от компютри.

Работата на заместник-оперативния директор никак не беше лесна. Тя струваше на Питър Мартин хиляди безсънни нощи, две съпруги и вероятно едно дете. Синът му вече беше на осемнадесет и сериозно обмисляше предложението за работа в Анаполис. Безусловното влияние на Мартин седеше в основата на това предложение, но Джаред Мартин се разкъсваше между желанието си да приеме работата и гордостта. Беше наследил от майка си вечното подозрение към него.

Мартин затвори телефона след двадесетминутен дебат със сина си. Опитваше се да го уговори да обядват заедно и да обсъдят проблема. Беше сигурен, че това което иска да направи за него, е правилно, но влиянието на Мери-Ан Мур Мартин се усещаше непрекъснато. Тя се спотайваше в сенките на скъпия си нюйоркски апартамент и следеше всеки негов ход. Това беше доста изморително и за Питър, и за Джаред Мартин. Все едно Том Брокоу, Дан Радър и Питър Дженингс едновременно да ти надничат през рамото, докато се опитваш да начертаеш политическите стратегии за Ирак. Тя никога не беше съгласна с решенията му.

Мартин посегна към бутона на интеркома точно когато вратата на кабинета му се отвори и влезе Норма Уайлд с димяща чаша в едната ръка и стенографски бележник в другата. Енергичната блондинка работеше за него вече пета година и му беше безусловно вярна.

— О, господи!

— Помислих си, че може да имате нужда от още едно кафе. — Тя остави чашата пред него и седна на стола отсреща.

Мартин отпи от силната гъста течност.

— Да, наистина. Какво ми остава за днес, Норма?

Тя остави бележника си на бюрото.

— Направих няколко промени. Имате уговорена среща с директора в два часа. По негово настояване. Заради Кловис, Ню Мексико. Наложи се малко да поразместя останалите ангажименти. Срещата със сенатора Уилямс от надзорния комитет по разузнаването се отлага за четири и половина. Били Мойгън ще бъде тук в пет. Обади се Том Креншоу. Настоява да се види с вас, преди да замине за Атланта.

Креншоу беше негов стар познат, още от времето когато Алън Дълес шпионираше Обединението на североизточните университети. Освен това работеше за Мартин в тайната секция, наречена оперативен директорат — един от общо четирите в ЦРУ Мартин оглавяваше оперативния, а колегите му със същия ранг стояха начело на разузнаването, наука и технологии, и администрацията.

Отношенията им се бяха обтегнали, когато Креншоу предаде приятелите си и получи научна степен на запад от Масачузетс. Самият Мартин, въпреки че беше роден и израсъл във Върмонт, завърши право в Калифорнийския университет. Обществената и политическа реакция след Уотъргейт и последвалата чистка в Управлението отвориха пътя за хора като Мартин. Томас Креншоу веднага го обяви за предател.

— Каза ли какво иска?

— Не, не пожела. Още ми няма доверие.

— Добре, провери дали ще успее да дойде, преди да съм излязъл.

Норма си записа инструкциите, после набързо нахвърли и тези за следващите два дни. Напълни отново чашата му и излезе. Мартин се зае да сложи в ред кореспонденцията, натрупала се по време на двудневното му отсъствие.

Отбелязваше и записваше кратки въпроси в полетата. Кодира телекс до нелегалния агент в Куета, Пакистан, с който искаше повече информация за местното производство на плутоний.

Креншоу пристигна точно когато привършваше втората купчина писма.

— Кафе, Том?

— Мога да мина и без тази гадост, която тук наричате цивилизовано питие.

Креншоу носеше бутиков морскосин вълнен костюм, снежнобяла риза и елегантна вратовръзка на тънки райета. Беше на петдесет и шест и годините му си личаха, но гарвановочерната му коса беше грижливо пригладена назад. Косата подчертаваше тъмните му очи, твърде малки за широкото, отпуснато лице.

— Тогава ще си останем жадни. — Мартин нямаше намерение да изпраща Норма до автомата за безалкохолни напитки само заради Томас Креншоу. — Какъв е проблемът, Том?

— Президентът прекара няколко безсънни нощи заради бъркотията в Средния изток. Медиите непрекъснато се опитват да уронят престижа му. — Креншоу винаги говореше така, сякаш е в директен контакт с нещата. В този случай коментарът му създаваше впечатление за близки отношения с президента. Мартин реши все пак да не рискува.

— Знам.

— Имам идея как да отклоним напрежението.