Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Джером изглеждаше много добре. Грей знаеше, че наближава шестдесетте, и въпреки това не би му дал повече от четиридесет. Беше слаб, със стегната фигура, без излишни тлъстини. Носеше жълт пуловер и сини панталони. Светлосиньото спортно сако не можеше да скрие широките му, силни рамене. Приятното му лице беше гладко, с нежен загар. Възрастта и грижите не бяха оставили никакви следи по него. В кафявите му очи винаги горяха малки весели пламъчета, сякаш светът около него е безкрайно забавен. Годините бяха успели само да посребрят слепоочията му, нищо повече. Целият му вид сякаш излъчваше жизнерадост и успех. Сигурно затова се появяваше толкова често по страниците на международните бизнес-издания. Журналистите страшно си падаха по лъчезарни, стъпили здраво на земята милиардери.

Като изключим прошарената коса, той изглеждаше абсолютно непроменен от времето, когато се запозна с Грей в бара „Себастиан“ в Боулдър, Колорадо. Тогава Нейтън още работеше в заводите на „Ай Би Ем“ в Лонгмонт. В този петък Джером с мъка си проправи път през тълпата компютърни специалисти и седна до него на бара.

— Вие ли сте Нейтън Грей? — попита той, като едва успяваше да надвика шума наоколо.

Въпросът изненада Грей. Помисли си, че си има работа с някой от сътрудниците на фирмата.

— Пипнахте ме.

— Чакам ви от доста време. Името ми е Джером Уестин. Бих искал да си поговорим.

Нейтън сви рамене и последва Уестин в едно от сепаретата. Седна, стиснал чашата уиски в ръце.

Уестин се ухили:

— Не вярвам да има някой друг Грей с такива мустаци наоколо, но все пак искам да се уверя, че разговарям с този, който ми трябва. Вие сте инженер в „Ай Би Ем“?

— Точно така.

— Работите за фирмата-майка петнадесет дълги, дълги години? Не сте женен и се чувствате ужасно отегчен?

— За последното не съм толкова сигурен — сопна се Грей. Този мъж се опитваше да обиди работодателя му.

— След петнадесет години в „Ай Би Ем“ аз лично вече умирах от скука — поясни Уестин. — Преди това същото стана и в „Ейч Пи“ и „Ен Ар Си“.

Накъде ли биеше?

— Е и?

— Открих собствена компания.

Грей отново сви рамене.

— Как върви?

— Не е лошо. Е, още не мога да се сравнявам с Рос Перо, но не е далеч времето, когато и това ще стане.

Перо беше напуснал „Ай Би Ем“, за да открие „Електронни информационни системи“ в Далас, защото беше решил, че бъдещето е в програмирането и софтуерните пакети, а не в хардуера. Компанията постигна баснословни резултати и му донесе милиарди долари, ако парите са мерило за успех. А те са.

Грей попита:

— За какво искахте да говорим?

Очите на мъжа закачливо проблеснаха:

— За положителни неща.

— Какво означава това?

— Аз ще ви помоля да напуснете работа и да постъпите в моята компания. Вашият отговор трябва да бъде положителен.

Нат си спомни ентусиазма, който се излъчваше от Уестин тогава. Изобщо не се беше променил.

Джорджия се върна със сребърен поднос, върху който имаше порцеланови чашки и инкрустирана сребърна каничка. Наля три кафета и седна. Уестин отпи и се усмихна:

— За отличен инженер по електроника и вицепрезидент на фирмата тя прави хубаво кафе. Не мислиш ли?

Грей не знаеше, че Джером я е назначил за вицепрезидент на „Датекс“-Цюрих.

Той кимна и опита кафето. Беше без кофеин, както и очакваше.

Джером попита:

— Преди да те разведа из къщата, кажи ми накратко как вървят нещата при теб?

— Готови сме повече от всякога. Няма никакви проблеми — самоуверено заяви Грей.

— Ами Глоубнет?

Докато разработваха основните концепции, откриха, че комуникациите придобиват огромно значение в световен мащаб. Софтуерът, или компютърното програмиране на системите за сигурност, все още беше основен приоритет, но мрежата Глоубнет вече погълна двеста и петдесет милиона долара само в Съединените щати.

Мрежата беше работа на Нейтън. Неговата компания „Компсистемс“, подкрепяна и финансирана главно от „Датекс“, се създаде именно с тази цел.

— Миналата седмица проведохме последните тестове — докладва Грей. — Седемте операции бяха изпълнени със стопроцентова точност. Що се отнася до сигурността, наех четирима от най-добрите и ги накарах да дешифрират кодовете. Не успяха.

— Чудесно! Същите резултати бяха получени и на Континента, в Африка, Великобритания и Азия. Ако бяхме в Хюстън, щях да кажа: „Всички системи работят!“

Уестин се завъртя на стола си и погледна през прозореца.