Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Виж какво езеро! Толкова е красиво и спокойно! Повърхността му е гладка като стъкло. Невероятно!

— Да, наистина. — Е, не можеше да се сравнява с Монтана, но Грей оценяваше великолепието му.

Уестин се обърна и каза:

— Точно такъв трябва да бъде нашият свят. Спокоен.

Грей погледна към Джорджия. Лъчите на утринното слънце се отразяваха във водите на езерото и пълнеха очите й със светлина.

И с възхищение.

В Москва президентът беше събрал всички министри в кабинета си. Вътре беше прекалено топло. Не достигаше въздух. През прозореца Жувармов видя как уличното осветление край Кремъл се включи. Лампите едва се забелязваха през гъстия сняг, който валеше целия следобед. Отново се заслуша в доклада на секретаря:

— … са напълно прекъснати!

Генерал Виталий Иванович Жувармов оглавяваше руското министерство на сигурността и вътрешните работи — наследника на КГБ. Преди време генералът ръководеше второ главно управление в Комитета за държавна сигурност. В продължение на шест години той беше отговарял за контраразузнаването и сега въпреки безупречната си характеристика непрекъснато трябваше да доказва, че работата му е била в интерес на държавата, а не на въпросната организация. Много хора продължаваха да се съмняват във верността му и да го подозират в някакви скрити лични интереси.

Тъй като проблемът явно засягаше и неговото министерство, той се намеси:

— Обяснете по-подробно, ако обичате.

— Всички средства за комуникация са прекъснати — търпеливо отговори секретарят. — Системите за предаване на информация не функционират. Компютърните трансферни програми са блокирани. Не можем нито да предаваме, нито да получаваме данни по електронната поща.

Жувармов се усмихна:

— Защо не опитате с телефона?

— Опитахме! Също не става!

Генералът погледна първо към президента, после към тъмночервения телефон на бюрото му.

— Моля, генерале, проверете сам — съгласи се президентът.

Жувармов стана от мястото си и отиде до бюрото. Вдигна слушалката и продиктува на дежурния секретар директния номер до Ленгли. По времето, когато работеше в КГБ, беше немислимо да разполага с директна телефонна линия с колегите си в Щатите. Сега това му се струваше съвсем естествено.

— Генерале, връзката не може да се осъществи.

— Дайте ми линия. Ще набера номера сам.

Когато чу сигнала, Жувармов натисна съответните числа.

Сигналът изчезна.

В слушалката цареше абсолютна тишина. Сърцето му се сви.

Той се обърна към мълчаливите мъже, седнали край масата вдясно от бюрото на президента.

— Защо американците биха прекъснали така внезапно връзката си с нас?

Никой от присъстващите не знаеше отговора. Или ако го знаеше, не беше готов да предложи решение на проблема, нито някаква обоснована теория.

Всички гледаха към него с надежда. Силните на деня се бяха уплашили от факта, че американците не искат да разговарят с тях.

Генерал Жувармов се замисли. Той беше едър, космат мъж, с широки рамене и гърди. Черният му костюм беше много зле скроен и не му стоеше добре. За разлика от мъжете в стаята той не признаваше западните дизайнери. Тясната дреха създаваше впечатление, че под нея се крият много излишни тлъстини, но това не беше вярно. Мускулите на ръцете, бедрата и стомаха му бяха по-твърди и от стоманеносивите му очи. Лицето му беше широко, с гъсти черни вежди и синкави от наболата брада страни. Косата му растеше ниско над челото. Жувармов беше политик от старата школа и нямаше вяра на чужденците. Новата линия в Русия много го притесняваше, но би дал и живота си в името на нейния успех.

Той се обърна към президента и каза:

— Вижда ми се невероятно всички форми на комуникация да откажат по едно и също време. Възможностите са две.

— Слушам.

— Първата е американците, незнайно защо, изведнъж да са решили да ни изолират. Може би заради употребата на сила в Азербайджан. Но това е малко вероятно. Диалогът в останалите области не е прекъснат, а американският президент публично заяви, че разговорите между двете държави трябва да продължат. Втората, по-вероятна възможност е саботаж.

— Саботаж в техните системи? — попита секретарят.

— Или в нашите. Голям процент от хората у нас все още не одобряват отношенията ни със Запада.

— Ако проблемът идва от тяхна страна, не можем да направим нищо — каза президентът. — Генерале, погрижете се да проверите дали връзката се разпада на наша територия.