Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Но ако искаш да изпратиш нещо по електронната поща на Жувармов, а той е към отделна система в Русия, съобщението ти първо минава през Милнет. Там компютър го насочва към неговата мрежа, често наричана външна, и едва след това към крайния приемник. Такъв адрес се нарича входен. Цялата тази конгломерация, която никой не е в състояние да определи точно, защото се променя и разширява с часове, е просто Мрежата. Джон Куотърман я нарече в справочника си Матрицата.

— Не мога да разбера за какъв дявол ми беше… — започна Мартин.

— Още само две неща, Питър, и ще можем да кажем, че основата е положена. Пакетирането на данни.

— Пакетирането на данни! Винаги съм се чудел как става.

— Още една огромна крачка напред. Преди много години, когато телефонните линии били замърсени с всякакви смущения, информацията се придвижвала със скорост триста бита за секунда, или триста бода 9 9 Единица за скорост на предаване на данни. — Б.пр. . Съобщенията се получавали силно изкривени. Единственият изход бил да се раздели текстът на по-малки пакети от по неколкостотин знака с отделни идентификатори и да се изпраща на части. Получателят сам сглобявал съдържанието на съобщението. Най-интересното в случая е, че пакетите не се движат непременно по еднакъв маршрут. Компютрите сами решават как да ги насочат. Ако някоя от линиите се разпадне, останалият текст спокойно може да бъде изпратен по друг път. Или чрез микровълнови и сателитни връзки. Потребителите не си дават сметка за това, компютърът взема решението вместо тях. Така процесът се ускорява неимоверно.

— Значи, ако изпратя на Луан писмо, дълго една страница, то може да се прехвърли на два или три пакета.

— Точно така.

— Разбрах. Ще пиша по-кратки писма.

Веласкес се ухили.

— Минаваме нататък. Трите най-употребявани услуги в Интернет, а и останалите мрежи са следните:

Първо идва електронната поща, която се използва най-често от потребителите. Още с включването на компютъра символът започва да мига. Извикваш съобщенията, оставени за теб на екрана, прочиташ ги и отговаряш. Изчислено е, че общо дванадесет милиона души в четиридесет и пет страни имат електронна поща.

После стигаме до протокола за предаване на файлове — ФТП 10 10 FTP — file-transfer protocol. — Б.пр. . Написано с малки букви — фтп — обикновено означава програма за предаване на файлове. 11 11 ftp — file-transfer program. — Б.пр. Те се използват за трансфер на информационни и графични файлове и дори на аудио и софтуерни програми от един компютър до друг.

За да направиш това обаче, използваш една друга услуга — дистанционното влизане в системата. 12 12 Remote login. — Б.пр. Ако ти, като независим компютърен оператор, си свързан с някакъв друг компютър, можеш да влизаш в неговите програми, да бърникаш из директориите и файловете му и да прехвърлиш каквото ти трябва в твоята информационна памет или на диск. И обратно, възможно е да прехвърляш твои файлове в чужда памет.

— Това ли е всичко? — попита Мартин.

— В общи лиши. Ето защо глобалното свързване на компютрите е толкова възбуждащо, Питър. Знания, които са достъпни за всеки, независимо къде се намира. Огромен обем информация, която всъщност никой не може да прегледа. Съществуват и множество услуги, които само помагат на хората да търсят каквото им е необходимо. Ще ти разкажа някой друг път.

— Но не всеки може да влиза навсякъде, нали?

— За това са системите за сигурност, паролите и така нататък. Има кодове, които могат да ти дадат достъп до изключително поверителни бази данни. Но и ти, и всички останали в мрежата можете да ползвате общия обем без парола. Достатъчно е да „кажеш“ на компютъра да се свърже с интересуващата те система и да дадеш команда за прехвърляне на файла. От друга страна, ЦРУ, ФБР, Агенцията за национална сигурност и хиляди други корпорации са достъпни само за хора, които знаят необходимите кодове и пароли.

— Точно в това е проблемът, Питър — намеси се Ръсел. — Някой е разполагал с информация, която му е позволила да нахълта в системите на Държавния департамент, Обединената банка в Кловис и телефонните мрежи. И за мен, и за Рик е повече от ясно, че в компютрите е прехвърлен файл, който е нарушил нормалната им работа.

— Хакер? — попита Мартин.

— Думата често се употребява погрешно — обясни експертът от Агенцията за национална сигурност. — Хакер с уважение са наричали млад компютърен гуру от шестдесетте и седемдесетте. Именно на тях дължим всичко, с което разполагаме днес. Една от основните ни задачи в Мийд е да откриваме различни кодове, нещо като самопроверка. Само дето за нас е законно. Точно с това се занимават и разни неориентирани маниаци с персонални компютри. Те се вмъкват в университетските дневници, за да променят оценките си, или анулират сметките си в електрическите компании. Но тези хора, Питър, обикновено не разполагат нито със знанията, нито с нужната суперкомпютърна мощ и не могат да разгадават кодовете. В повечето случаи просто са се докопали до списъка на паролите.