Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

След безплатните демонстрации и първата продажба на системата на една малка банка в Мариета, Джорджия, „Дейтас“ пожъна огромен успех. Поръчките заваляха толкова бързо, че „Датекс“ едва смогваше да инсталира новия продукт. В централния офис на фирмата в Атланта вече работеха доста специалисти. Имаше най-различна апаратура. Бяха формирани и обучени три екипа, които разработваха многобройните идеи на неизчерпаемия Джером Уестин и се опитваха да ги доведат до успешен край.

Така се роди „Датауд“ — системата за редактиране, която закупиха почти всички национални финансови и счетоводни компании. После се появи „Датефт“ — за прехвърляне на фондове между институциите. Тя беше отлично приета на пазара и бързо прескочи границите на Атлантическия и Тихия океан. „Датпро“ беше модел за прогнозиране на финансите. „Датсек“ улесняваше сделките с ценни книжа и облигации. „Даткред“ пожъна не по-малък успех сред кредитните бюра в страната. Тя разработваше критерии за платежоспособност въз основа на минали задължения. Тази система определяше кой може да получи персонално предложение за теглене на кредити до 5000,00 долара, безплатна пътническа застраховка, чекова книжка или кредитна карта „Шанс“…

„Датекс“ реализира стотици милиони долари печалба само от продажба на софтуер.

Компанията не продаваше компютри. Тя не се интересуваше с какви машини работи.

Тази политика на фирмата се следваше дори и в замъка в околностите на Цюрих. Джорджия Тейлър показваше на Нейтън Грей компютърния център, разположен в северната половина на най-горния етаж. Развеждаше го между светлосините, червени и сребристи бюра.

— За комуникациите разполагаме с два „Хюлет-Пакард“, като единия е само дублиращ. „Бъроуз“ извършват постоянните анализи и се комбинират с „Контрол Дейта“. „Ай Би Ем“ и „Харис“ се използват за контролиране на вътрешните операции. Имаме даже и няколко микрокомпютъра „Епъл Макинтош“ като терминали за графични продукти.

И Нат като Уестин не даваше и пет пари за компютрите. Вниманието му беше наполовина погълнато от краката й в тесните дънки. А стегнатият й задник развихряше въображението му до краен предел.

Джорджия рязко се обърна и Нат виновно вдигна погледа си нагоре. Тя се усмихна.

— Слушаш ли ме изобщо, Нат?

Той се ухили в отговор:

— И преди съм виждал компютри.

Очите й за момент проблеснаха, но в тях отново се появи онова странно отчуждение.

— Мен също си виждал преди.

— Но не чак толкова скоро. — Той послушно огледа отново лабораторията и облечените в бяло техници, които се суетяха около апаратурата и следяха състоянието и работата на всяка една от машините.

— Искаш ли да разгледаш и залата за комуникации?

— Бас държа, че не е много по-различна от тази, която имам в Щатите.

Грей пръв беше изградил такава в Атланта. Имаше и още една в Омаха. В крайна сметка всички бяха създадени по основния модел, залегнал в първоначалните планове и прилаган както тук, така и навсякъде по света.

— Но едва ли имаш и контролен център?

— Не, такъв нямам.

Той я последва обратно през остъклената лаборатория по пътеката между компютърните терминали. Пресякоха коридора и влязоха в една огромна, около 1200 квадратни метра зала, покрита с дебел килим. Вътре имаше тапицирани кожени столове, а точно в центъра се намираше голяма маса с формата на ботуш. Покрай една от стените бяха наредени компютърните терминали, на другите две светеха електронни карти и информационни табла. Над картите, под самия таван висяха петнадесет първокласни монитора. Грей си помисли, че северноамериканското въздушно отбранително командване със сигурност щеше да умре от завист, ако можеше да види това.

Джорджия обясни:

— Оттук утре сутринта трябва да проведеш тестовете си.

— Дарла и Джийн пристигнаха ли вече?

— Дарла не успя да се измъкне от Кайро навреме. Самолетът й ще пристигне едва към полунощ. А Джийн ще бъде на летището след два-три часа.

Дарла Самсън беше управителен директор на „Транс-Африка Инкорпорейтид“. Фирмата й изграждаше компютърна мрежа, и то на континент, където осемдесет процента от хората не знаеха какво е компютър. Нейната компания също беше основана и финансирана от „Датекс“-Цюрих — централния офис на империята на Уестин. „Датекс“-Атланта още съществуваше, но като дъщерна фирма.

Джийн Лафлин пък беше управител на „Бритиш Компкомюникейшънс“. Голяма част от тази организация принадлежеше на правителството, но имаше и други акционери. Лафлин беше един от тях.