Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Ужасна нощ. Когато най-после се измъкна от леглото, под очите й имаше тъмни кръгове. Трябваше да вложи всичките си умения с гримовете, за да успее да ги скрие.

А Мартин сигурно беше спал като къпан. Той знаеше какво е да живееш под напрежение.

Отиде на работа рано. През целия път я преследваше кошмарното очакване да завари там истински хаос и отчаяни доклади от Портланд, Сан Франциско и Далас.

Когато научи за Южна Корея, изпита такова облекчение, че чак я досрамя. Още двадесет и четири часа отсрочка. Двадесет и четири часа да намери отговора.

Размина й се и още една неприятност. Беше почти сигурна, че след начина, по който притисна Питър, шефът й ще я повика в кабинета си. Мартин имаше власт, той можеше да се обърне към влиятелните си приятели и да й създаде доста проблеми.

В девет часа все още не беше уволнена. Монтгомъри й говореше нещо от вратата. Какво?

— Добре ли си, Луан?

— Не. Уплашена съм до смърт.

Мартин реши да не казва на директора за провала на Норм Спенсър. Все още беше бесен заради начина, по който Луан го пипна, но като помисли малко, реши, че едва ли ще предприеме нещо срещу него. Вярно, че имаше документите му, но какво от това? Най-много го вбесяваше фактът, че Веласкес беше станал свидетел на позора му. Не знаеше дали му е разказала всички подробности. Сигурно никога нямаше да разбере. Веласкес беше дискретен човек.

Не можеше да проумее защо толкова защитава Конрад? Беше пипнала Спенсър прекалено бързо. Вероятно Конрад е разбрал по някакъв начин, че Джъстин Уилкинс има нужда от помощ, и се е свързал с нея.

Честно казано, не смяташе, че между двамата има непочтена уговорка. Луан не беше чак такава кариеристка независимо от глупостите, които беше наговорил на Спенсър. Истината беше, че се почувства засегнат от отменената им среща и реши да провери защо го беше пренебрегнала. Заради друг мъж? Беше злоупотребил с хора на Управлението само заради глупавата си ревност. По-добре да беше използвал Спенсър и Кенеди за разработването на стратегия срещу финансовия тормоз от страна на Мери-Ан и Дороти.

А той трябва да се концентрира върху залавянето на онова копеле. Докладите от Корея бяха ужасяващи. Като за всяка улична революция.

А утре можеше да е и Детройт.

Мартин въздъхна, вдигна слушалката и се обади на отдела по компютърни престъпления.

— Компютърни престъпления, агент Ръсел.

— Луан, обажда се Питър.

— Добро утро, Питър. — Резервирано.

— Първо, искам да ти се извиня за всичко. Просто не бях на себе си.

— Да чуем — търпеливо въздъхна тя.

Е, откровенията бяха отключвали вратите към много сърца. И легла.

— Виж, скъпа — послушно започна той. — Истината е, че се ядосах, когато отмени вечерята ни. Исках да разбера защо пренебрегваш очарователната ми личност. Когато ми казаха, че е заради Конрад, направо побеснях.

Тя дълго мълча. Не знаеше, че е успял да идентифицира Конрад.

— Злоупотребил си със служебното си положение — каза тя накрая.

— Така е. Сигурно някой ден ще ми се наложи да отговарям за това.

— Добре, Питър. Приемам извиненията ти.

Значи нямаше да му каже защо се е срещнала с Конрад. Нито ще му върне документите на Спенсър. Щеше да си ги пази като резерв.

— Исках да те попитам, дали има нещо ново? Информаторът ти докладвал ли е за друг контакт?

Какъв глупак е бил само! Едва сега разбра, че информаторът й е Конрад. Ето каква беше сделката!

— Не съм говорила с него оттогава. Но научих нещо интересно.

Тя му разказа разни небивалици за нещо, наречено „Куиксилвър“, и за някакъв тип на име Джером Уестин с прекалено развито чувство за морал.

— Не знам колко истина има в тази история, Питър, но донякъде сваля подозренията от Атланта.

— Тогава ще се обадя на Андре, преди да е ослепял от четене на досиетата.

— Каква е ситуацията в Корея?

— Никакво подобрение.

— В кошмарите си вече виждам същото и тук.

— Знам.

Питър затвори телефона и почувства огромно облекчение. Може би още имаше надежда.

Когато се обади в Лондон на Голоаз, настроението му беше далеч по-добро.

Жувармов, Вайзнер, Содъби и Голоаз седнаха край масата в ъгъла. Марго донесе каната с кафе, няколко картонени чашки и се настани до тях.

Жувармов въпросително я погледна. Андре обясни:

— Виж, Виталий, Марго е самата дискретност. Познавам я от двадесет години.