Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Генералът явно не беше свикнал да се доверява на жени, но примирено кимна и каза:

— Трябва да обсъдим две неща.

Никой не искаше да започне пръв. Накрая Вайзнер не се сдържа и се реши:

— На мен лично никак не ми е приятно, но писмото ни наистина постигна целта си. Израел обезвреди бойните си глави. Или поне тези, контролирани от компютър.

Генералът кимна.

— Не беше лесно да се убедят политиците, но службите ни докладваха, че Пакистан, Индия и доколкото знам, Китай са постъпили по същия начин.

— Много добре, Давид — каза Жувармов.

— Въпреки всичко се чувстваме ужасно уязвими.

— Ние също — съгласи се руснакът. — Президентът ме информира, че разполагаме само с част от тактическите си оръжия и ядрените ракети на подводниците. Нашето разузнаване в Китай потвърди сведенията ти.

Содъби се покашля.

— Правителството на нейно величество взе същото решение. Очаквах, че за това ще им бъдат необходими няколко месеца. Безкрайно се изненадах, когато ми го съобщиха още снощи.

— Жан Дювалие — започна Андре — ми разказа, че това е била най-страшната битка между политици и военни, на която е присъствал. Политиците са спечелили. Франция вече не разполага с голяма част от отбранителните си оръжия. Според мен ситуацията в Корея доказа правотата на решението ни.

— Франция — обади се Вайзнер — вече няма потенциала за евентуален ядрен инцидент.

— Да се надяваме — въздъхна Виталий. — Питър обаждал ли се е?

— Говорих с него — каза Андре. — Беше пределно откровен. Каза, че Пентагонът и президентът чакат потвърждение, че ние първи сме направили крачката. Военните техници вече са мобилизирани и са по места. Готови са да обезвредят бойните глави веднага щом получат нареждане от Вашингтон. Ще бъде въпрос на минути.

— Корея явно ги е накарала да се размърдат — каза Давид.

— Дори и така да е. Да минем на втората тема, Виталий.

— Добре. Проучи ли внимателно Нейтън Грей и неговата компания?

— Да. За нещастие с това броят на заподозрените се увеличи. Грей и неговата „Компсистемс“ не работят сами. Те са част от международна комуникационна мрежа, наречена Глоубнет. Негови сътрудници са… — той погледна в бележника си — Джийн Лафлин от „Бритиш Компкомюникейшънс“, жена на име Дарла Самсън в Африка, Азиатската комуникационна корпорация със седалище в Япония и „Датекс“-Цюрих — собственост на Джером Уестин. Дори да ограничим разследването само в тази посока, това са големи компании и в тях работят едни от най-добрите компютърни специалисти на света.

Малко преди срещата Питър ми каза, че следата може и да е фалшива. — Андре им обясни за пресиления морал на Уестин и опита му да го наложи с „Куиксилвър“. — Мога да ви уверя, че ни най-малко не разбирам как работи тази програма.

— Аз обаче разбирам — каза Хенри. — Удивителна е!

— Тогава — прекъсна го Жувармов — може би трябва да прекъснем разследването на Нейтън Грей.

Голоаз притисна дясната си ръка към сърцето.

— Чувствам, че трябва да научим повече за тази група. Не бива да се отказваме точно сега.

— Как можем да ти помогнем? — попита Вайзнер.

Младият мъж също усещаше нещо нередно, помисли си Андре. Нещо му подсказваше, че и двамата имат право.

— Нека Давид се заеме с Дарла Самсън и нейната корпорация. Хенри, ще поемеш ли „Бритиш Компкомюникейшънс“?

— Разбира се — съгласи се Содъби.

— Аз имам влиятелни приятели в Япония — предложи генералът. — Оставете това на мен.

— Много добре. А аз ще проверя отблизо „Датекс“-Цюрих.

Голоаз си наля още кафе. Мъжете се разпръснаха и веднага се заеха със задачите си. Той се усмихна на Марго.

Тя вдигна вежди.

Андре кимна и тя стана да потърси свободен телефон.

Най-хубавото нещо на неговия начин на работа беше, че имаше за обект реални хора с техните малки тайни. Всеки човек рано или късно правеше грешка. Например той знаеше, че преди дванадесет години Марго Деньов беше имала кратка връзка с някой си Питър Мартин.

Французите ги разбираха тези неща. Вместо да я укорява за липсата на професионализъм, Голоаз успя да я убеди във важността на контакта й. Така разполагаше с постоянна връзка с Мартин и ЦРУ и при нужда можеше да я използва. Марго пък остана очарована от възможността да сменя колите и дрехите си непрекъснато.

Когато Андре смяташе, че радикалите във френското правителство започват да се увличат, веднага прехвърляше съответната информация на Мартин. Нищо не можеше да успокои политическата обстановка така, както споделената тайна с някоя влиятелна нация.