Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

В демилитаризираната зона всички камери, детектори и сензори престанаха да препращат сигналите си към централната контролна зала в Панминджон. Дежурният офицер веднага вдигна слушалката, за да предупреди патрулите по границата. Но телефонът не работеше. Радиостанцията също. Накрая офицерът реши да изпрати куриери със заповед за повишена готовност. До десет часа патрулите в северната част щяха да решат, че става нещо на юг, и да започнат внимателни проверки.

В Сеул телефоните и светофарите не работеха. Хората бяха обхванати от паника. Правителствените и военни лидери се опитаха да обявят тревога, но нямаше как да се свържат с подразделенията в страната. Телевизионните станции спряха излъчванията си. Радиочестотите веднага бяха блокирани в отговор на предполагаемото нападение на Северна Корея. Военните отчаяно се опитваха да измислят нещо. Сателитните снимки и предавания, които им бяха осигурявани от американските военновъздушни сили и Агенцията за национална сигурност, също изчезнаха. Никой не знаеше какво точно става.

Фабриките спряха работа и работниците бяха изпратени по домовете си. Големите собственици бяха наясно със случилото се в Южна Америка и предположиха, че компютърните им файлове и финансовите системи са изгубени завинаги.

На улиците излязоха отчаяни и ядосани хора.

Студентите веднага организираха демонстрация срещу правителството.

Червената лампичка светна. Връзката беше осъществена.

Няколко секунди по-късно екранът примигна и се появи Джером. Носеше любимото си синьо сако.

— Здравей, Джером! — започна Грей.

— Добро утро, Нейтън. Предполагам, че се обаждаш във връзка със случилото се в Корея.

— Не. Исках да поговорим…

— Имаш ли някаква информация?

Грей въздъхна.

— Телевизионните репортажи не показват много, Джером. Не могат да изкопчат нищо оттам. Преди малко президентът каза на специалната пресконференция, че е пренасочил самолети от Япония за контрол на демилитаризираната зона. Стреляли са по американски F-16. Пилотът е отговорил на огъня с ракети. Имаше и едно интервю с пилот на граждански самолет. Не са му позволили да кацне в Сеул. Твърди, че е видял сблъсъци по улиците. По всичко личи, че в страната е обявено военно положение.

— Много лошо, Нейтън. Тъжна история. — Уестин изглеждаше искрено загрижен.

— Така е. Слушай, Джером, имам един голям проблем.

— Ще се опитам да ти помогна, Нейтън. За какво става въпрос?

— За „Куиксилвър“.

Уестин примигна. Нат веднага разбра.

Известно време и двамата мълчаха, после Джером каза:

— Не бива да се тревожиш за това, Нейтън.

— Вече не. Изтрихме допълнителния ред и „Компсистемс“ вече е на самостоятелна линия. Както трябваше да бъде от самото начало.

Досега никога не се беше спречквал с Джером. Беше трудно човек да се изправи срещу силния му характер и желанието да покровителства хората около себе си.

— Не биваше да го правиш! — каза Уестин.

— Защо скри този капан от мен, Джером? И защо изобщо си го заложил?

Не можеше просто така да му каже, че е мошеник.

Джером вече се съвземаше от удара. Лицето му беше все така спокойно, но очите хвърляха мълнии.

— Иначе как ще разберем какви хора използват услугите ни? А, Нейтън? Или смяташ, че сме вложили милиарди долари в тази мрежа, за да позволим на някакви ненормалници да разпространяват мръсотиите си?

— Съобщенията бяха кодирани, Джером. Никой не е пострадал.

— И все пак…

— Наредих абонаментите да бъдат възстановени. Изпратихме извиненията си и на четирите адреса.

— Нейтън! Това не влиза в нашите…

— „Компсистемс“ промени политиката си, Джером. Не ме е грижа какво се транслира по мрежата, стига да е кодирано.

— Не можеш да го направиш! Основното ни споразумение…

— Беше преразгледано. Аз също искам мрежата да е чиста, но не мога да налагам твоя морал на хора, които проявяват дискретност. Не е честно.

Уестин не вярваше на ушите си.

— Нейтън, ако нарушиш споразумението, ще се наложи незабавно да изплатиш заемите си.

Грей не предполагаше, че Уестин ще отиде толкова далеч.

— Тогава целият ти проект ще рухне. Американската част на мрежата ти е нужна за връзката с останалия свят.

— Аз все още притежавам Глоубнет.

— Прочети си договора, Джером. Аз контролирам този сектор.

— Мога да го закрия.

— Разбира се. Но следващите две-три години няма да имаш никаква печалба. Съмнявам се, че ще оцелееш.