Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Грей осъзнаваше, че в дъното на всичко стои разбитото му сърце. Мечтите за щастлив и спокоен живот с Джорджия Тейлър рухнаха. Връзката й с Джером го съсипа.

Последните няколко седмици отминаха сякаш в мъгла. Полагаше огромни усилия да успокои нараненото си самолюбие.

И така до този момент. Сега истински се развълнува. Направо се вбеси.

До един часа всички успяха да се съберат в кабинета му. Грей седна начело на масата и каза:

— Надявам се, че всички сте прочели седмичния доклад. Отстранихме шестима агенти.

Останалите кимнаха. Повечето все още търкаха сънено очите си.

— Как?

За момент изглеждаше, че никой не е чул въпроса, но после Ковънтри, шеф на отдела по абонамента, стана и застана до терминала в ъгъла на стаята и го включи. След няколко минути каза:

— Линда е забелязала първа съобщенията в бюлетина. После е сигнализирала на Карл, който пък каза на мен. Проверих списъците и започнах отстраняванията.

— А четирите порнокасети?

— Това се опитвам да разбера, Нат. Намерих докладите в компютъра си и наредих отстраняването. Вече имах номера на предаванията, така че само ги попълних и изключих адресите от списъка. Ето виж, докладите са изпратени от „Датекс“-Цюрих.

— От кого по-точно?

— Не пише.

— Значи не си видял предаванията с очите си?

— Не.

— Защо?

— Не си падам по такива работи, Нат. Честно казано, просто нямах време.

— Добре, дай да ги видим.

Няколко минути в стаята се чуваше само щракането на клавиатурата. Шефовете на останалите четири отдела нервно се споглеждаха.

— Готово. По дяволите! Но това е… Боже! Сега разбирам какво имаш предвид.

Финансовият директор заинтригувано попита:

— Какво има? Нещо не е наред ли?

— Ами кодирано е — отговори Ковънтри. — Няма начин да се разбере дали е порнография.

Сам Едисън, програмният директор, стана и погледна монитора.

— Никой не може да твърди със сигурност, че не е конно състезание, фантастичен филм или анимация. Но това е невъзможно, Нат.

— Все пак някой го е направил. Сам, събери всичките си хора и веднага се заемете с проверка на документацията на „Пелъс Гард“. Искам отговора на бюрото си до обяд. — Обърна се към административния директор и продължи: — Джанис, опитай се да разбереш повече за докладите на „Датекс“-Цюрих. Но не се свързвай с тях. После направете преоценка на политиката на отстраняване. Оправете нещата преди три следобед.

— И как според теб да ги оправим? — попита тя.

— „Компсистемс“ е независима компания. Имаме си собствена политика и не разбирам как можем да реагираме на предложения, дошли отвън, без дори да ги проверим. Това се отнася и за четирите случая.

В единадесет и половина сутринта след почти десет часа напрегната работа на целия екип програмисти Сам Едисън се появи в кабинета на Грей. И двамата изглеждаха както в далечните им дни на млади, ентусиазирани програмисти — небръснати и със зачервени очи.

— В обслужващата програма е — каза Едисън.

— Да чуем.

— Ами там има цял куп допълнителни услуги за диагностициране, сортиране и изтриване на ненужни файлове и прочие. Повечето от тях почти не се използват. И точно в средата на един от редовете има нещо без всякакъв смисъл. Не е свързано с друго в програмата.

— Какво тогава?

— Връзка с програма, наречена „Куиксилвър“.

— Разполагаме ли с информация за „Куиксилвър“?

— Не.

— Някакви предположения, Сам?

— Според мен „Пелъс Гард“ е свързана с още една програма, наречена „Куиксилвър“, за чието съществуване не подозирахме до този момент. Дори и когато е активирана, не можем да разберем, че в системите ни има още някой.

— Точно от това се страхувах.

— Това е тайна врата. Подозирам, че този някой има ключовете за всички кодирани съобщения.

— И може да разбере кои са неприлични.

— Боже, може даже да има контролна програма, която записва номерата на видеопредаванията, така че да могат да бъдат проверени и по-късно.

— Кажи на останалите какво става, Сам. И изчисти всичките ни копия на „Пелъс Гард“.

Към средата на следобеда всички се преместиха в съвещателната зала и започнаха разгорещен спор за политиката на компанията. До този момент бяха работили в пълен синхрон с останалите собственици на Глоубнет. Джером държеше мрежата да е подчинена на общи принципи. Грей реши да отхвърли покровителството му, да запази доброто от старите правила и да разработи нови за „Компсистемс“.

— Ами ако Джером не хареса промените? — попита Джанис.