Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Затова реши да създаде собствено оръжие. Написа програма, която включваше елементи от много системи. Вече знаеше, че защитната програма „Пелъс Гард“ е съставена от две части. Първата осигуряваше кодирането на изпращаната по мрежата информация. Тя не го интересуваше в момента.

Другата блокираше нежеланите посетители най-малко на две нива. Като абонат той автоматично получаваше достъп зад първата преграда и влизаше в Глоубнет с помощта на предоставената му парола. Освен това потребителите по желание можеха да се възползват от допълнителна защита. Така хората, които искаха да влязат във връзка с него, като Ръсел и Юпитер например, също трябваше да разполагат с парола.

Търговските организации, които се нуждаеха от максимална сигурност на данните си — секретни досиета или друга информация, — задължително издигаха и втората преграда. Както беше направила и „Компсистемс“.

Конрад отдели четири часа за проучването на защитната система на Агенцията за национална сигурност. Наистина беше непробиваема, освен, естествено, за него. Накрая стигна до извода, че „Пелъс Гард“ на „Компсистемс“ работи на същия принцип. Значи му трябваше декодираща програма с изключителните качества на правителствената система. При контакт тя трябваше незабавно да атакува защитата с пароли, близки до действителните. Разполагаше само с десет секунди за откриването на ключа, преди „Пелъс Гард“ да го изхвърли.

Алгоритмите, използвани от АНС, създаваха пароли с осем символа, два от които цифрени и два — гласни. Така комбинациите се увеличаваха, което пък оправдаваше съществуването на програмата за генериране на пароли. Конрад я намираше за особено полезна.

Още от самото начало имаше за какво да се хване. Според собственото му копие на „Пелъс Гард“ трябваше да използва девет символа. Протоколът беше в сила само за дребните риби като него. Търговските интереси вероятно се защитаваха от друг протокол, а операторите на Глоубнет, например „Компсистемс“, сигурно имаха доста по-сложна система. Реши все пак да разчита на приликата с АНС и се спря на две цифри и две гласни. Паролите трябваше да варират в тези граници. После разгледа Монтана.

С помощта на генератора състави списък с имената на различни градове, забележителности и прочие в щата, които съдържаха осем, девет или десет букви. После програмира системата да въвежда случайно две цифри и остави вариантите само с две гласни.

Накрая получи общо дванадесет хиляди възможности.

Помисли малко и написа адреса:

„admin@compsys.globenet.com“.

Блъсна се в защитната преграда.

Активира програмата.

Седем секунди по-късно беше вътре.

Веднага разбра, че се е включила алармата.

Потърси наблюдаващата система и успя да я открие за дванадесет секунди. Имаше тринадесет посетители, двама неидентифицирани.

Знаеше, че единият е той.

Провери списъка на линиите за комуникация. Видя, че е на 27.

Някой се опита да го проследи.

Веднага се махна оттам.

Беше сигурен, че Намръщения вече има поне кода на района му. Колорадо.

В бъдеще се налагаше да избира по-дълги маршрути, поне през шест или седем различни централи.

В главата му назряваха различни идеи. Искаше да разработи субпрограма, която да дезактивира алармата при следващото му посещение в Атланта. Нямаше търпение да се захване за работа. За няколко часа можеше…

На външната врата се почука.

Господи! Пак ли?!

Луан не знаеше какво да си мисли след разговора с Конрад. Значи беше проследил Намръщения до Глоубнет и Атланта. Това беше добре.

Но ако Грей наистина беше замесен, тя нямаше защо да се радва. Луан харесваше Нат.

И в двата случая проблемите бяха няколко.

Тя беше недооценила нещата още преди да замине за Далас. Тогава изобщо не помисли как ще представи информацията, получена от Ренегата, без да компрометира нито Конрад, нито себе си. Рик вече знаеше за него, но беше достатъчно тактичен да го запази за себе си и я остави сама да избере момента.

Номерът с достоверния източник можеше и да мине, въпреки че бяха свикнали да се отнасят скептично към подобни сведения. Но при всички положения щяха да я натиснат да каже името му. Високопрофесионална помощ като неговата не можеше да се скрие толкова лесно.

Налагаше се много да внимава с кого споделя сведенията си. Желанието й да пипне Намръщения беше съвсем естествено. Никак не й се искаше друг екип да се увенчае със славата след залавянето му. А някой можеше да използва постигнатото, да го прибави към собствените си проучвания и така да я изпревари.