Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Но сега беше различно. Цяла нощ напразно стискаше клепачи и се въртеше в леглото. Сутринта се чувстваше ужасно. Той стана и закрачи из кабинета си.

Не стига че беше забила нож в сърцето му, ами заплашваше да го завърти. И то без предупреждение. Как, по дяволите, се остави да го хванат така!?

Вината лесно можеше да се хвърли върху Кенеди и Спенсър, но те също бяха професионалисти. Първо, беше я подценил прекалено много. И второ, нямаше контрол върху собственото си досие.

Ръсел също притежаваше копие от него.

В момента беше трудно да се каже кое е по-опасно; дали досието му да стане достояние на вестниците, или Управлението да бъде обвинено, директно или не, за провеждането на вътрешна операция. И за намеса в разследване на ФБР. И в двата случая кариерата му беше обречена. Мери-Ан Мур Мартин щеше да се научи да харчи по-малко, ако не и нищо.

Не беше честно! Мартин полагаше огромни усилия да защитава страната си и да й служи. Ръководеше се единствено от желанието да използва уменията си за отстраняването, ако е възможно и контролирането на хората, които можеха да й навредят по някакъв начин.

Останалото бяха подробности.

Случилото се с Денис и Велма беше най-обикновено кръшкане. Беше имал кратка връзка едновременно и с двете. Естествено, още тогава си даваше сметка за рисковете, които крие любовта с две жени от един и същи отдел, но не вярваше някоя от тях да посмее да опетни името на шефа си.

И сгреши. После колелото се завъртя. Заваляха какви ли не обвинения, а Мери-Ан старателно ги събираше и съхраняваше. В интерес на истината цялата история беше абсолютна измислица, пък и нямаше как да се докаже, че е използвал принуда. Цялата работа приключи с едно мъмрене и повишение на заплатите и на двете.

Само че обвиненията останаха в досието му. Директорът искаше да има коз срещу него просто за всеки случай.

— Наближава седем и половина! — викна Норма от кабинета си.

— Добре, тръгвам.

Имаше уговорена среща с директора.

Проблемът не търпеше никакво отлагане. Питър трябваше да разкаже всичко на шефа си. Подозренията за връзката между Ръсел и Намръщения и начина, по който го беше хванала в капана си. Беше си приготвил оставката. Не вярваше, че директорът ще я приеме. Вероятно ще я държи в чекмеджето на бюрото си до деня, в който Ръсел се събуди с лошо настроение и предаде обвиненията си на федералния съдия.

Цял живот си патеше от жени!

Излезе от кабинета си и нареди на Норма:

— Кажи на Спенсър, че искам да говоря с него, когато се върна.

— Ясно.

Мартин възнамеряваше да поиска оставките на Спенсър и Кенеди. Поне нямаше да потъне сам.

На вратата се сблъска с Том Креншоу.

— Здрасти, Питър. Имам нещо за теб.

— Давай накратко. Ужасно бързам.

— От Синята Орхидея е.

— Слушам.

Синята Орхидея беше кодовото име на Марго Деньов — дясната ръка на Андре Голоаз. Много ценен сътрудник. Но непостоянен. Марго имаше свое виждане за нещата. Тя никога не изнасяше информация, която по някакъв начин можеше да компрометира службата или страната й. Уведомяваше ги само при условие, че Съединените щати могат да извлекат полза от нещо без значение за тях самите. Понякога просто решаваше да смени колата си или да се порадва на есенната колекция на модните къщи. Или беше ядосана за нещо на Голоаз. На нея не можеше да се разчита, но информацията й винаги беше достоверна.

— Колко иска този път?

— Две хиляди. Вече се съгласих.

— Добре. Дай да погледна.

Креншоу му подаде листа с дешифрираното съобщение. Франция и Израел са сключили тайно споразумение да споделят неустановена отбранителна система.

— Не разбирам какво общо има това с нас — каза Креншоу.

— Май напразно профукахме двете хиляди долара.

— Напротив, Том.

— Имаш ли представа какво означава?

— За нещастие, да.

— Няма ли да го споделиш с мен? — обидено попита Креншоу.

— Ще говорим след срещата ми с директора.

Мартин тръгна към асансьора. Чувстваше се малко по-добре. Може би срещата нямаше да протече както си беше представял. Лошите новини се преглъщаха по-леко, гарнирани с някоя добра.

Всъщност времето щеше да покаже.

След четирите дни спокойствие в света на комуникациите администраторите и операторите бавно започваха да си възвръщат самоувереността. И тогава цяла Южна Америка беше разтърсена из основи.

Първо изгърмя Богота.