Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Тя подхвърли някакъв лист на масата. Питър го взе, но беше прекалено тъмно, за да прочете нещо.

— Това е копие от свидетелските показания, които ще бъдат предадени на съдебните власти — поясни му тя. — В прокуратурата са сигурни, че федералният съдия ще разпореди да бъдат издадени заповеди за задържане на Джералд Кенеди, Норман Спенсър и Питър Мартин.

Кучка! Нямаше да й мигне окото.

Но сега все още бяха в процес на преговори. Ако той отстъпеше достатъчно, тя нямаше да предприеме нищо.

— Как мога да го откупя?

— Не можеш. Норман Спенсър ще обеднее с шестстотин и четири долара.

— Нямаш нищо срещу Кенеди.

— Освен няколко благонадеждни свидетели.

С това не можеше да докаже нищо, но вестниците щяха веднага да лапнат историята и тя го знаеше. Удроу Гарлиц щеше да направи бляскава кариера.

— И какво общо имам аз?

— Не ме карай да ти обяснявам.

— Не мисля…

— Казах ти, че не ме е грижа какво мислиш. Ето.

Тя му подаде една дебела папка. Той я прелисти под оскъдната светлина. Досието му! Погледна последните страници. Нередактираният вариант. Значи тя вече знаеше.

— Откъде имаш това?

— Въпросът е на кого ще го дам.

Господи, нима можеше да се играе без никакви козове!

— Какво искаш от мен, Луан?

— Само да си вършиш работата.

— Тоест?

— Да стоиш далеч от мен! Хората ти пречат на федерално разследване. Това обвинение също е включено в доклада.

— Значи смяташ да ме държиш в шах?

— Можеш да заложиш живота си. Или поне кариерата.

Битката свърши. Можеше вече да се заеме с раните си.

Резерватът за фазани на „Кинг’с Роуд“, любимо място за лов на Чарлз II, сега предлагаше отлична френска кухня. Голоаз с удоволствие се лиши от храната, която предлагаше Содъби в ъгъла на отвратителния си склад. Може би си внушаваше, но там всичко имаше вкус на пластмаса.

Той беше сигурен, че Марго също не би се отказала от една прилична вечеря, но срещата насаме с темпераментния млад израелец Давид Вайзнер не търпеше отлагане.

Докато се хранеха, Андре категорично отказа да обсъждат компютрите и всичко свързано с тях. Едва когато в чинията му останаха само костите на фазана и им сервираха ароматно кафе с чашка превъзходен коняк, той се отпусна.

Вайзнер вдигна чашката към носа си, после отпи малка глътка и въздъхна:

— Отличен е, Андре.

— Бях сигурен, че тук ще ти хареса.

— Предполагам, че няма да развалиш удоволствието от хубавата вечеря с лоши новини.

— Днес следобед ми се обади Жан Дювалие. Говорил е с някои хора, които са проявили известен интерес.

— Това означава ли, че ще се обсъди на най-високо ниво?

— Така предполагам.

— Сделката е сключена?

— Да, може да се каже.

Джером седеше зад бюрото си, погълнат от разработването на новия си проект. Беше прекарал над него целия ден, дори се отказа от обичайната си разходка. Към шест часа Джорджия му донесе сандвич със салам и чаша мляко и го остави. Тя също беше заета със своите планове.

Щеше да нарече тази програма „Гавърнмънт Исеншъл“ или нещо подобно. Беше огромна по мащаби. Когато дойдеше време да се пишат кодовете, щеше да се наложи да поиска програмисти от Дарла, Нат, Джийн и Меоши. Но дори и с тяхната помощ първата проверка в реални условия щеше да е възможна най-малко след година.

Основната идея беше проста и поради това съвършена. Една база данни за цялото правителство. Но не каква да е. Тя трябваше да контролира разходите за покупка и подмяна на инвентара. Човек можеше да определи финансовите ограничения на дадено министерство за една година напред, като раздели бюджета на нива при разходи над петстотин долара. Ако някой отдел си поръчаше нови джипове, без покупката да е предварително предвидена, системата просто щеше да откаже да приведе парите. Или обратно — можеше автоматично да я извърши при фиксиране в бюджета.

Никакви обстоятелства и опити да се заобиколи законът не минаваха.

Всички отдели щяха да бъдат включени в една база данни. Така Конгресът и данъкоплатците получаваха реална представа за правителствените разходи. Кои функции се изпълняват с предимство? Как и за какво се харчат парите?

Освен това програмата чувствително щеше да намали бюрокрацията. Джером предвиждаше икономии от порядъка на петдесет милиарда долара годишно само от съкращаването на административния персонал и дублиращите отдели.