Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

за около две минути, вече знам принципа на системите ви

Луан си взе обратно компютъра.

Благодаря. :-)

:-)

— По дяволите, Луан! Кой е този тип?

— Моето тайно оръжие.

Рик разбра и престана да задава въпроси.

Каза само:

— Според него не е бил Намръщения.

— Във всеки случай няма скрита програма.

— Лоша работа. Мога ли да използвам телефона ти?

— Разбира се.

Той изключи модема и се обади в службата си. Нареди незабавна промяна на паролите и събиране на екипа.

После обясни:

— Това е само временна мярка. Трябва да подсилим стените, преди да получим двадесет мегабайта от онова нещо.

— Ще те закарам дотам, но първо искам да ми направиш мажа услуга.

— Слушам.

— Да присъстваш на един разговор.

— Не си падам по такива неща, Луан.

— Моля те.

Тя погледна часовника си и подкара колата. После разказа на Веласкес за Ренегата, за Далас и за доктор Джъстин Уилкинс. Изведнъж почувства нужда да сподели грижите си с някого. Рик изглеждаше най-подходящ за целта.

— Боже! Сигурна ли си, че Мартин стои зад всичко това?

— Напълно. Само не разбирам какви са мотивите му.

— Добре де, защо просто не кажеш на шефа си?

— Una problema 28 28 Има проблем. — Б.пр. . Работя с Ренегата само на базата на доверието помежду ни. Престъпих границата, Рик. Дадох му секретна информация. Ако шефът разбере, веднага ще изхвърча от мястото си.

— Мислиш ли, че човекът си струва?

— Той те предупреди за състоянието ви, Рик.

— Така е. Какво ще правим сега?

— Ще се срещнем с Питър. Поканих го да пийнем по нещо. Не знае, че ще присъстваш.

— Може да се е настроил за друго.

— Съмнявам се. Не и след последния доклад на агента му.

— Защо съм ти аз?

— Искам да присъстваш. Не е нужно да казваш нищо.

— Според теб нормално ли е правителствени агенции да воюват помежду си?

— Разбира се. А според теб?

Той се усмихна. Беше забравил, че й разказа за малката си тайна разходка в Пентагона.

Тя паркира колата зад ъгъла до джаз клуба „Топ О’Фулъри“. Заключи компютъра в багажника. Двамата се върнаха по тротоара до клуба и се качиха на втория етаж. Програмата в неделя започваше по-рано, така че мястото беше претъпкано. Настаниха ги на една маса в дъното, далеч от сцената. И бездруго целта на посещението им съвсем не беше джазът. Тя си поръча водка, а Рик — уиски.

Веласкес се заслуша в музиката и каза:

— Жалко, че Мартин ще идва. Следобедът можеше и да е приятен.

— Няма да остане дълго.

Рик се усмихна.

— Аз също. Почти забравих колко работа ме чака.

— Скоро ще пипнем копелето и целият ни кошмар ще свърши.

— Дано да си права. Значи скоро…

Вътре цареше полумрак и Питър остана до вратата, докато очите му се приспособят.

Беше прекалено шумно. На сцената се кършеше някакъв дебелак и надуваше саксофон.

Не си представяше така мястото на срещата си с Луан Ръсел. Беше сигурен, че тя търси конфронтация и затова е избрала този претъпкан и шумен бар.

Оказа се, че доста я е подценил. Моравата подутина на челото на Спенсър беше поредното доказателство. Норман беше опитен агент с дългогодишен стаж в Управлението и не можеше да преглътне толкова лесно подобно унижение. Отгоре на всичко Мартин едва не го уволни. Толкова се вбеси от доклада му, че го изхвърли от кабинета си, преди да го е застрелял.

В дъното се изправи някаква фигура и му махна. Мартин с мъка си проправи път през навалицата.

По дяволите! Веласкес беше с нея!

Интересно дали предварително беше планирала присъствието на трети човек. Сигурно.

— Сядай, Питър. Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря. Здрасти, Рик.

— Здравей.

— Предполагам, че вече знаеш за снощния инцидент — започна тя.

— Норман си иска обратно портфейла и пистолета.

— Конфискувани са. Ето ти заповедта.

Тя му подаде официалния формуляр. Съдържанието на портфейла беше подробно описано — 604 долара в банкноти, четири кредитни карти, удостоверение от ЦРУ Седемдесет и шест цента в дребни монети.

— Защо?

— Като доказателство, разбира се. Заедно с фалшифицираната карта на ФБР със снимката на Норман Спенсър. Срамота, Питър!

Мартин можеше да й каже доста неща по този въпрос, но не и пред Веласкес. Пък и не разполагаше с абсолютно никакви улики. Ами ако Рик е в комбина с нея? И с Конрад?

— Луан, мисля, че…

— Изобщо не ми пука какво мислиш. Образовай се малко.