Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

ЦРУ? Ръсел се свърза с него предната нощ. ЦРУ вървеше по петите му, но поне Юпитер вече знаеше какво става.

Беше ли сресал косата си? Смутено прокара пръстите си през нея. Брадата му изглеждаше ужасно, изобщо не я беше подстригвал.

Той отвори вратата и застана лице в лице с натрапника.

Мъжът беше среден на ръст, добре сложен, въпреки че беше трудно да се прецени през дебелата шуба. Изглеждаше му някак познат.

— Господин Крейн? Аз съм Марк Себастиан. Запознахме се миналото лято.

А, да. Съседът от Чикаго.

— Влизай, Марк.

— Не искам да досаждам…

— Ще ти налея чаша кафе.

Себастиан влезе и свали шубата си.

— Хей! Добре си се наредил. Надявам се някой ден и моята хижа да стане толкова уютна.

— Сядай.

Конрад не знаеше какво друго да каже. Никога не беше поддържал връзка със съседите си. Преди да дойде тук, беше живял в апартамент. В Колорадо хората долу в града бяха общителни и се държаха приятелски, но само защото бяха прекалено зависими от парите на туристите. А тук съседите бяха на мили разстояние един от друг.

— Ще остана само три дни. Тази сутрин спрях пред хижата, забелязах стъпки и ги проследих дотук.

— От време на време минавам оттам да проверя дали всичко е наред.

Марк Себастиан се усмихна.

— Много благодаря. Непредвидени срещи?

— Нищо на два крака. Според мен миещите мечки са се опитали да влязат няколко пъти.

— Тия проклетници правят много бели. Не мога да разбера защо хората ги намират за мили животинки.

— Предполагам, защото не им ровят в боклука непрекъснато — предпазливо отговори Кейси.

— Как върви книгата? — полюбопитства Себастиан. Очите му се стрелнаха към лавиците на библиотеката.

Конрад почти беше забравил предишния им разговор. Значи пишеше книга. За какво? Не можеше да се сети за нищо на света.

— Бавно. Проучванията отнемат страшно много време. Двамата разговаряха близо четиридесет минути. Конрад напълни чашите още веднъж. Чувстваше се неловко, но не можеше просто да изгони човека навън. Себастиан беше доста общителен, работеше в рекламния бизнес в Чикаго. А Конрад отчаяно се опитваше отново да влезе в кожата на Джак Крейн.

— По дяволите, Джак. Няма да те задържам повече. Исках само да ти благодаря за хижата.

— Дребна работа, Марк. И бездруго често се разхождам натам.

Себастиан взе шубата си и се сбогува. Конрад с удоволствие го изпрати.

Господи! Тук взе да става прекалено пренаселено! Скоро щеше да се наложи да си инсталира алармена система.

Себастиан беше първият човек, който влезе в дома му. Само мисълта за това го накара да потрепери. Усещането за сигурност и уют изведнъж се беше изпарило.

Изчака Себастиан да изчезне от погледа му и се върна при компютрите.

Веднага забеляза, че има електронна поща за „чатлас“. Прочете съобщението.

от: jupiter@iphildept.umd.edu

съобщение: <6748667>.OG9

835211@catlas@csn.org>

тема: благодаря

до: чък

дата: неделя 1 ноември 1:47:02 ЕОТ

Чък,

Получих съобщението ти. Много ти благодаря.

Трудно ми е да го кажа, но Дорис сигурно е на по-добро място. Стандартните пожелания! Да не забравя, оценявам снощната ти намеса.

Обаждай се.

По дяволите!

Джъстин се беше досетил. От четири години Кейси не се беше свързвал с него като Ренегата. Вероятно, когато мъжът от ЦРУ го е накарал да изпрати съобщение с този идентификатор и Ръсел е реагирала така бързо, той е съобразил какво става. Ренегата нямаше откъде да знае за смъртта на Дорис. Освен ако не е говорил с него под друго име. Джъстин трябваше само да се сети на кого беше казал за смъртта на жена си.

Сега сигурно си мислеше, че Конрад е в програмата за защита на свидетелите или нещо такова. Хубаво е човек да има приятели като него.

Обаче с всеки изминал ден анонимността му отиваше по дяволите. Започнаха да му идват гости, Юпитер го разконспирира и — за бога! — работеше за проклетото ФБР!

Единственото, което искаше, беше само да си играе с компютрите, да подготвя малки изненади на разни хора, да обира скапаните банки и да прехвърля парите им там, където има по-голяма нужда от тях.

А сега едва ли не работеше в полза на обществото.

Ужас!

Кейси се върна на „Сейтън“.

Програмата беше създадена от Дан Фармър, вече бивш служител на „Силикън Графикс“. Използвана за анализ на компютри и мрежи, „Сейтън“ посочваше слабите места в защитните им системи. Фармър и „Силикън Графикс“ обаче имаха различни идеи за нейното разпространение. Фармър искаше програмата да се пусне безплатно в мрежата, „Силикън Графикс“ предпочитаха да напълнят джобовете си. Фармър загуби.