Не! Бизнесът си е бизнес! Усещането за сигурност е в основата.
Добре тогава.
Exit.
ДАТА: НЕДЕЛЯ, 1 НОЕМВРИ, 23:46:27
КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана
В кабинета още се носеше силна миризма на череши от ароматизирания тютюн, въпреки че Грей беше угасил лулата си преди половин час.
Опитваше се да състави списък с предстоящите задачи за служителите си, когато усети, че компютърът реагира малко по-бавно от обикновено. Разликата беше от порядъка на части от секундата. Някой друг дори не би забелязал.
Сякаш паметта му беше заета с изпълнението на някаква програма.
Нямаше такова нещо. Грей провери.
Тогава трябваше в системата да има още някой!
Което пък беше абсолютно невъзможно. Тя беше защитена от „Пелъс Гард“.
Пусна анализ на паметта, но всичко изглеждаше да е наред. Пък и текстовият редактор отново заработи нормално. Каквато и да беше причината, очевидно вече я нямаше.
Странно. Имаше някакво странно усещане. Почти полунощ, навън цари абсолютен мрак, силен вятър превива дърветата. Слабата светлина на настолната лампа сякаш още повече подчертаваше сенките. От хола слабо долиташе гласът на Винс Джил.
И все пак сякаш се натрапваше нечие присъствие.
Майчице! Достойно за роман на Стивън Кинг!
Нат стартира комуникационната програма и въведе адреса на „Компсистемс“. Провери системата за сигурност. Алармата се включи. Някой се опитваше да влезе без парола.
Дежурният щеше да се погрижи за него. Веднага разбра, че е абонат. Беше минал първата преграда.
Когато лампичката спря да мига, продължи с проверката.
В момента централната система се използваше от дванадесет души.
Но имаше само единадесет пароли. Всичките му бяха познати — програмисти, ръководители на отдели и финансовият шеф.
Един не беше идентифициран.
Невъзможно.
Прегледа входовете. Имаха петдесет, за да могат да посрещнат нарасналото търсене. Част от връзките бяха телефонни. Накани се да нареди проследяване на всички, когато една внезапно прекъсна.
Погледна пак хората в системата.
Натрапникът беше изчезнал.
Грей се облегна назад, качи босите си крака на бюрото и се втренчи в монитора.
Опита се да обмисли случилото се. Приглади мустаците си с палец и показалец.
„Пелъс Гард“ не би трябвало да допусне подобно нещо.
До този момент Глоубнет не беше засегната от проблемите, сполетели другите мрежи.
Изправи се, щракна няколко пъти с мишката и извика управляващата програма. Мегабайтовете не бяха променени. Нямаше скрита програма.
Значи не беше Намръщения.
И все пак някой се разхождаше в системите им с очевидна лекота.
Нат спусна краката си на пода и отвори един от блокираните файлове. До него имаха достъп само той и четирима от ръководителите. Там се съхраняваха конфискуваните при нарушение на договора файлове, в случай че се стигне до съд.
Имаше два доклада за някакви идиоти, оставили неприлични съобщения заедно с копия на самите съобщения. Не бяха кодирани. Прочете ги набързо. Тия май смятаха, че холокостът е само гадна измислица. Единият дори предлагаше черните и евреите да бъдат отстранени от държавна работа.
Порнографските нарушения заемаха повече място, защото включваха дигитално аудио и видео кодиране. Грей хвърли едно око, но не знаеше какъв е ключът и ги остави.
Това поставяше един голям проблем пред него.
Когато хората кодираха информацията си и я изпращаха в Глоубнет, тя по принцип се адресираше за определен кръг получатели, които притежават съответния ключ. При нормални обстоятелства никой друг не можеше да ги разшифрова.
И все пак по време на предаването си тези файлове бяха регистрирани.
Как, за бога, някой е разбрал, че става въпрос за порнография?!
Грей веднага се свърза с дежурния.
Тук е Монтана.
Да, господине?
Обади се на шефовете на отдели и им кажи да дойдат в офиса.
Сега? Наближава полунощ.
Не ме е грижа колко е часът! Действай!
Патрул в киберпространството
ДАТА: ПОНЕДЕЛНИК, 2 НОЕМВРИ, 07:13:13
КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт
Човек трябва да си пази силите. Тази основна максима Питър беше научил не само в училище, а и в джунглите на Тайланд, Камбоджа и Панама и горещите пустини на Средния изток. Можеше да заспива навсякъде. Често разполагаше например само с двадесет свободни минути. Обикновено се унасяше веднага щом затвори очи, независимо от преживяния стрес или обстановката.
Читать дальше