Трябваше бързо да изплюе камъчето. Ако се съди по катастрофата в Южна Америка, играта загрубяваше с всеки изминал ден. Над целия свят беше надвиснала заплахата от унищожаването на съвременните стандарти. Паниката вече взимаше жертви.
Луан рязко се изправи, излезе в залата и седна пред пишещата машина „Ай Би Ем“. Скоро подобна остаряла техника можеше да изживее втори разцвет. Двадесетината служители изненадано я погледнаха, после всеки се върна към работата си.
Първо написа доклада за архивите. Спомена за сътрудничеството с Конрад и информацията, която беше получила от него. Така при проверка не можеха да я обвинят за действия зад гърба на ръководството.
После продължи.
ДАТА: 2 НОЕМВРИ
ДО: Членовете на комитета
КОПИЯ: Директорът на ФБР Международната група със специално предназначение, Питър Мартин,
Агенцията за национална сигурност, Рикардо Веласкес
ОТ: Луан Ръсел, отдел по компютърни престъпления, ФБР
ТЕМА: Разследването на Намръщения
Достоверен източник, сътрудничил на отдела и по друг повод (защитната програма за видео драйвера) ни съобщи, че се е натъкнал на Намръщения (с вероятност 75%). Той е сигурен, че Намръщения използва или поне предава чрез Глоубнет. Атаките срещу компютърните системи на Съединените щати са били насочени през Атланта и Омаха, където са входовете на Глоубнет. Да се уточни: Инцидентите започнаха на 13 октомври, Глоубнет беше официално открита на 20 октомври. Контактът между двамата е бил установен в компютърната система на „Компсистемс“, Атланта. Компанията е представител на Глоубнет за Съединените щати. Източникът ни смята, че Намръщения е опитал неуспешно телефонно проследяване. Да се прецени: Дали това стеснява примката около Намръщения? Да поискаме ли списък на абонатите от „Компсистемс“? Възможно ли е да ги идентифицираме? Как да разпределим силите си по новата следа? Какви опасности ни грозят при евентуално доближаване до престъпника?
Ще се опитаме да съберем членовете на комисията към края на тази седмица. Дотогава може да знаем повече.
Луан издърпа листа от машината, завъртя се на стола и извика:
— Чуйте ме всички!
В стаята стана тихо.
— Сесили, затвори вратата към коридора, ако обичаш. Изчака агент Амброуз да се върне на мястото си и продължи:
— След няколко минути ще представя този доклад за одобрение в кабинета на директора и ще го изпратя. Искам преди това да ви го прочета.
Когато свърши, огледа лицата им. Повечето бяха скептично настроени, но имаше и такива, които изглеждаха окуражени.
— Имаш ли доверие на източника? — попита Сесили Амброуз.
— Да.
— Тук става въпрос за политика. Има някои процедурни проблеми — отбеляза Дарел Монтгомъри.
— Знам.
— Нат Грей е член на комисията. Започнахме да го разследваме, както излиза не без основание.
— И на мен ми е много трудно — съгласи се тя. — Налага се непрекъснато да си напомням, че е невинен до доказване на противното. Можем все пак да му изпратим копие, но по пощата. Така ще спечелим още няколко дни.
Никой не възрази.
— Разполагаме ли вече с нещо срещу него?
— Не. Главните му асистенти са чисти. Позволих си да проверя и тях.
— Добре. Възможно е намесата на „Компсистемс“ да е само съвпадение. Не е задължително Намръщения да действа от Атланта.
— Така е.
— Ами Глоубнет? Проучи ли защитната програма? Как й беше името?
— „Пелъс Гард“ — отговори Монтгомъри. — Сесили се занимаваше с нея.
— Готова съм — обади се Амброуз. — „Пелъс Гард“ е разработена в Съединените щати и се използва само тук. Не противоречи на законите за износа. Странно съвпадение е, че се сработва отлично с чуждестранни програми, използвани в Глоубнет. Вариантът за Европа се нарича „Касъл Моут“.
— Значи Глоубнет не е само собственост на „Компсистемс“?
— Съвсем не, Луан. Мрежата е притежание на няколко компании. — Амброуз прелисти страниците на бележника си. — „Бритиш Компкомюникейшънс“ във Великобритания, „Транс-Африка Инкорпорейтид“ в Африка. Азиатската комуникационна корпорация покрива Япония, Китай, двете Кореи и Югоизточна Азия. В Европа се контролира от „Датекс“-Цюрих.
— Имаш предвид „Датекс“? На Джером Уестин?
— Точно така. Все още имат офис в Атланта, но централата е преместена в Швейцария.
Ръсел знаеше, че Нейтън Грей е бивш служител на „Датекс“, но не предполагаше, че още е свързан с Уестин.
Амброуз продължи:
— Още не съм проверила всички асистенти в изброените корпорации. Не мога да разбера защо досега не сме им обърнали внимание. Открива се нова, огромна по мащаби мрежа, а ние не знаем нищо за нея.
Читать дальше