Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Южна Америка дори не беше достатъчно развита по отношение на компютрите.

Ако в Лос Анджелис, Чикаго или Сиатъл светофарите престанат да работят, хората щяха да извадят пистолети. Северозападът вече беше разбрал какво е да останеш без електричество. Ако същото се случеше отново и за по-дълго, природозащитниците можеха да вървят по дяволите. Горите щяха да бъдат опустошени за дърва за огрев.

Взривяването на десет погрешно насочени ядрени ракети в Сидни, Небраска, завинаги щеше да реши проблема с шайените. Вятърът можеше да разнесе облака по цялата дължина на планините Роки.

Денвър щеше да агонизира.

И всичко това, щото някакъв задник иска да докаже колко разбира от компютри?!

Ако Питър някой ден успееше да го пипне, щеше да го удуши със собствените си ръце.

Кейси беше прекарал почти двадесет часа в писане и проверка на програмата си. Ставаше от компютъра само за да пъхне някоя поничка в микровълновата печка, да се поразтъпче или да си направи още кафе. Дремна два часа.

После активира срещу нея тестващата програма, откри няколко малки пропуска в кодирането и ги оправи. Накрая беше готов да изпробва това, което вече наричаше „Даймънд Ланс“.

Избра си възможно най-заобиколен маршрут. Като начало се настани в един компютър, който по всяка вероятност беше в Минеаполис. После мина през Детройт, обратно към Белингъм, Вашингтон, и накрая Рестън, Вирджиния. Оттам възнамеряваше да проведе атаката си. Този път нямаше да е много лесно да го проследят. Във всеки компютър, през който мина, заложи новата си защитна програма. Тя пазеше видео драйверите, можеше да устои на всичко, подобно на схемата на АНС, и объркваше опитите за проследяване. Програмата беше подарък за компютрите, които така любезно му предоставиха паметта си.

Електронна война в киберпространството.

Всяко правителство би платило много, за да има такъв софтуер. И „Даймънд Ланс“, която беше по-скоро нападателна. Можеше да си основе компания например „Сайбърспейс Патрол Инкорпорейтид“, и след две години щеше да е по-богат от Бил Гейтс.

Утре щеше да си напише рекламна страница за Уърлд Уайд Уеб и Глоубмарт.

Кейси се изкикоти. Беше толкова уморен, че през главата му минаваха какви ли не глупости.

admin@compsys.globenet.com

Добре дошли в „Компсист“…

Бързо! F12. Супер! Никаква аларма. Ами наблюдаващата програма? Напрегната нощ. Тридесет и седем души използват системите на компанията, всичките идентифицирани. Нищо повече. Програмата работи като часовник. Време е за разходка. Да видим директориите.

Администрация

Финансови сделки

Маркетинг

Абонаменти

Допълнителни услуги

Поддържане на системата

Контрол на Глоубнет

Поддържане на Глоубнет

Сътрудници

Какво има във „Финансови сделки“? Много поддиректории. Тия момчета имат огромна печалба. Аха! И също толкова огромни разходи. Заемите им могат да прекършат гърба и на слон.

Ами в „Контрол на Глоубнет“? Поддиректория „Трафик“. Боже! Това се казва пренатоварване! Над единадесет хиляди трансмисии. Статистически файл? О! Автоматично регистриране на телефонните обаждания, плюс адресите. На кой нормален човек му трябва подобно нещо?!

„Сътрудници“. Поддиректории. Азиатска комуникационна корпорация? Добре, да се поразходим малко.

admin@asianet.globenet.com

Добре дошли в „Азиатската“…

F12. Готово! Без аларма. Господи, та това е на другия край на света. И то само за няколко секунди. Директориите са същите като в „Компсистемс“ с изключение на огромна програма за превод. Exit.

admin@datexz.globenet.com

Добре дошли в „Датекс“-Цю…

F12. И… По дяволите!

Конрад се облегна на стола и впери поглед в монитора.

Екранът беше абсолютно празен.

LAGTIME@SEOULMATE.MACRA.RK

Незабавен достъп. Компютърът не се използва в момента.

КАЛЕНДАР

Излиза файлът. Да сложим датата на… 3 ноември. Не бива да забравяме за разликата във времето.

ЧАС

8:01:01

EXIT

Роботизираният завод на „Хюндай“ излезе от контрол.

Компютъризираните устройства за дъгово заваряване размахваха дистанционно управляемите си ръце във всички посоки. При неправилен контакт в залата хвърчаха сини искри. Шумът стана непоносим. Прецизно регулираните захранващи системи изгубиха синхрон. Врати и капаци изпопадаха от линиите. В контейнерите с боята се смесиха синьо, червено и зелено и оплескаха полуготовата продукция. Въпреки отчаяните опити на тридесетината служители да затворят линията, операциите продължаваха с невероятна скорост. Автомобилите бяха напълно съсипани.