Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Уестин погледна встрани. Личеше си, че е страшно разочарован. След малко отново се обърна към камерата.

— Нейтън, не бива да разговаряме по този начин.

— Никак не ми е приятно, че стигнахме дотук.

— Тогава да забравим всичко и да продължим напред към общия ни успех.

— Ами „Куиксилвър“?

— Забрави за нея.

— Благодаря ти, Джером. Повярвай ми, така е по-добре.

Уестин веднага прекъсна връзката.

Нат започна да пълни лулата си.

Отношенията му с Джером вече никога нямаше да бъдат същите. Той не беше момченцето, сгушено в скута му. Беше пораснал. Сега бяха равни, въпреки че Грей сигурно не беше и наполовина толкова добър.

Козът в ръцете му беше именно „Куиксилвър“. Той не заплаши да разкрие тайната на Дарла, Джийн и Меоши, но Уестин бездруго разбра. Можеше да избегне усложненията, като им каже сам или просто унищожи програмата.

Грей не знаеше какво точно ще направи. Може би по-късно той сам щеше да каже на останалите. Сега трябваше да се концентрира върху опазването на „Компсистемс“. Трябваше да се справи безупречно. Ако не успееше, Джером щеше да се възползва някак си от ситуацията.

Във всеки случай трябваше да се оправи с Луан. Вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за бързо набиране.

Обаждането прие Джими Морган, а Ръсел дойде след секунди.

— Здравей, Нат. Как си?

— Като подследствен. Отивам ли вече в затвора?

— Виж сега, Нат…

— Мисля, че реших проблема ви в Атланта. — Той й разказа сравнително подробно за Куиксилвър.

Луан го изслуша внимателно, а после каза:

— Искаш да кажеш, че Джеръм Уестин е шпионирал твоите абонати?

— Надявам се това да си остане между нас, Луан.

— И защо, по дяволите, го е направил?

— Джером е доста праволинеен човек. Той иска Глоубнет да е чиста. Донякъде го разбирам. Не смятам, че в случая е постъпил правилно. Вече говорих с него. Абонатите ни вече не са застрашени.

— Значи според теб информаторът ми е налетял на…

— Уестин. Не искам да те разочаровам, но е така.

— По дяволите!

— Съжалявам.

— Няма нищо, Нат. Донякъде изпитвам и облекчение. Не ми беше никак приятно да те подозирам в престъпление.

— Благодаря.

Ръсел се опита да се свърже с Ренегата от компютъра в кабинета си. Искаше да му съобщи новините от Грей. Не успя.

Което беше доста странно. Ренегата винаги оставяше машината си включена.

Но не и сега.

Боже, тъкмо престана да се тревожи за Грей, и Конрад започна да й създава проблеми.

В интерес на истината, Грей продължаваше да я притеснява. Обясненията му на пръв поглед изглеждаха логични, но нямаше доказателство, с което да ги подкрепи. Може би просто искаше Бюрото да престане да се занимава с него. Историята му беше добра, но само на думи.

Тя нареди на Дарел да продължи с проверката на „Компсистемс“ и сътрудниците й.

Тази нощ Луан не можа да заспи. В главата й се въртяха какви ли не образи, като калейдоскоп в ръцете на нетърпеливо дете. Кадрите, които беше гледала по новините за катастрофата в Южна Америка, се сливаха с бъдещи сцени на унищожение в Съединените щати. Дали нямаше да се случи утре? Не можеше да се отърве от усещането за вина. Може би, ако беше работила по-упорито…

Предвижданията й за ужаса, който можеше да обхване страната, всеки момент отстъпваха място на глупавите й фантазии за Питър Мартин. Как стана така, че се увлече по мъж като него! Това противоречеше на вродената й логика. Знаеше какво се говори за него. По дяволите, дори беше прочела досието му! Да, истински патриот и отличен агент. Дотук добре. Но обвиненията, и то в писмен вид… Никой не им беше обърнал внимание. Не искаха да изгубят професионалист от неговия калибър.

Ръсел беше дъщеря на свещеник. В апартамента й се долавяше неотменното присъствие на майка й. Та тя дори караше буик. Родителите й цял живот бяха имали само буици. Не че беше пуританка. Или? Но всяка история си има две страни. Може би все пак трябваше да му даде шанс да й обясни.

Ще може ли пак някога да му има доверие? Работата му изискваше да е съвършен актьор. Беше го изпитала на гърба си.

Представяше си самолети, разбити по пистите на международното летище в Лос Анджелис; жертви на автомобилни катастрофи, които чакат несъществуващи линейки; Нат, Рик и Питър. Нат беше в белезници и непрекъснато повтаряше, че е станала някаква грешка. Рик я предупреждаваше за нещо ужасно, но така и не успя да разбере за какво. Питър се надигаше от тъмните води на залива. И Кърк Конрад, с бялата си каубойска шапка ниско над очите, наведен над клавиатурата.