Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Сега Марго щеше да уведоми Питър, че ядрените държави вече не са толкова ядрени. Голоаз се надяваше, че Съединените щати ще се присъединят към тях, преди да стане прекалено късно.

Ръсел страшно се изненада, когато се обърна да погледне през прозореца и видя нещо на монитора си. Бързо провери дали някой в залата не е забелязал реакцията й и се приближи да прочете написаното.

там ли си?

Отдавна ли чакаш?

седем минути

Извинявай. Бях заета. Търсих те.

дълга история, искам да променим споразумението

В какъв смисъл?

снощи отново се срещнах с намръщения, изгубих три компютъра, десет хиляди долара

Използваш три компютъра?

какво странно има?

Сигурен ли си, че е бил Намръщения?

и още как. жестоко ме удари

Как?

стар вирус, някога се използваше при електронната поща. обикновено вирусите се активират, когато заредиш програмата, към която са прикрепени. този — когато си прочетеш пощата, може да унищожи хард диска и процесора, изгубих три пентиума 166. трябваше да сляза до боу, до града да си купя нови. сега работя върху подобрена защитна програма, тази нощ пак ще го потърся

Нова информация. „Компсистемс“ са имали в системите си контролна програма, „Куиксилвър“, за следене на кодираните съобщения.

имали?

Вече е изтрита.

други функции?

Не знам.

автор?

Джером Уестин. „Датекс“-Цюрих. Ръководи Глоубнет Европа. Нат Грей казва, че си срещнал Уестин в Атланта.

интересно, ще си помисля

Ще намеря начин да ти платя за новите компютри.

дадено :-)

:-)

Луан реши веднага да каже на Дарел за вируса по процесорите и да предупреди и другите агенции. Но първо прегледа дискетите си и намери картата на Съединените щати. Пъхна дискетата в процепа, включи устройството и извика главното меню.

Избра „Откриване на град“ и написа „Боу“.

Компютърът я предупреди, че не е въвела цялото име, но все пак й състави списък на всички градове, които започваха с „Боу“.

Имаше повече, отколкото предполагаше. Но като прегледа списъка, успя да елиминира голяма част от тях. Обичаше да се облича като каубой, затова тя реши да съсредоточи търсенето си на запад от Мисисипи.

Боулдър Сити, Невада, изглеждаше добра възможност. Беше близо до напрегнатия Лас Вегас.

Но Кейси едва ли си падаше по хазарта. Пък и когато го видя в Далас, нямаше тена на човек, който е живял на открито.

Боулдър, Колорадо.

Да, така беше по-добре.

Тя изтри списъка и изключи програмата.

Телефонът на Конрад за пръв път иззвъня.

Сутринта съседът му се връщаше в Чикаго и го покани на вечеря. Трябвало да изразходва купените продукти, защо да ги хвърля, нали така?

Конрад не можа да измисли никакво извинение и се наложи да опита прекрасното печено с картофи и моркови на Марк Себастиан. Мъжът явно обичаше да готви. Конрад много хареса вечерята, а и компанията. Остана цели два часа, после се прибра в тъмното. Добре поне, че си носеше фенерчето. Хората в планините бяха постоянни клиенти на „Евъреди“ и „Енърджайзър“. Тук нямаше осветление по пътищата.

Започна да вали сняг, ставаше все по-студено. Конрад с облекчение изтръска снега от обувките си и влезе в хижата. Свали шапката, ръкавиците и шубата, остави ги на закачалката и сложи няколко цепеници в печката.

Когато отново седна пред монитора, беше в отлично настроение. Новите компютри бяха включени, в случай че Ръсел поиска да се свърже с него. Нямаше съобщения.

Той зареди контролната програма и отново провери подобрената „Даймънд Ланс Инхансд“. Кой знае колко нови версии ще му се наложи да напише преди края на тази история, помисли си той. Програмата беше огромна по обем, заемаше цели четиридесет и пет мегабайта от паметта му.

Сега вече „Гуд Таймс“ не можеше да му навреди.

Това беше изключително опасен вирус, който се разпространяваше чрез електронната поща. Повечето вируси атакуваха софтуера, но „Гуд Таймс“ унищожаваше хард диска, после се придвижваше към процесора и го завърташе в безкраен бинарен цикъл, който в крайна сметка го увреждаше непоправимо. Кейси смяташе, че Намръщения е адаптирал вируса към незабавна атака при откриването на външно лице в системата. Зашеметяващата скорост, с която беше успял да изгори компютрите му въпреки дългия обиколен маршрут през Вирджиния, Вашингтон, Мичиган, Минесота, Колорадо и накрая Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн, беше уплашила Конрад до смърт. Когато се съвзе от удара, си даде сметка, че единствено тази скорост беше попречила на Намръщения да го проследи.