Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Най-ефективната защита срещу оригиналния вариант на вируса беше просто да не зареждаш съобщението. При подозрителна електронна поща човек не биваше да кара компютъра си да я разчита, а веднага да я изтрие.

Точно на този принцип написа и подобренията в „Даймънд Ланс“. Сега програмата можеше веднага да идентифицира вируси от типа на „Гуд Таймс“, автоматично да проследи структурата на директориите и да даде команда за изтриване.

Би трябвало да е достатъчно.

Контролната програма не откри грешки. Конрад влезе в „Даймънд Ланс“, активира комуникационната програма и след няколко спирки в различни устройства накрая се спря на компютър в Бенгър, Мейн.

admin@datexz.globenet.com

Добре дошли в…

F12.

Ожесточена битка! Паролите се наместват. „Даймънд Ланс“ се бори с вируса.

… „Датекс“-Цюрих, централен офис на Глоубнет за Европа.

Готово! Проверяваме контролната система. Девет души, всичките идентифицирани. Няма аларма. Някой ще остане много разочарован, когато открие, че вирусът вече не действа.

dir

Появява се списъкът на директориите. Да видим. От същия тип, като тези в „Компсистемс“ и азиатската компания. Ами Глоубнет? Ври и кипи. В администрацията и финансовия отдел няма нищо особено. Допълнителните услуги?

Много програми — за различните устройства, диагноза на паметта и прочие. Имаше и „Куиксилвър“ Ръсел беше права.

Служителите?

отвори „Пълномощия“

Охо! Пълен списък на хората, които имат достъп до системата, от Уестин до Мур. Общо тридесет и четирима.

Плюс паролите им.

Да копираме страницата за всеки случай. Време е за отбой.

exit

Конрад знаеше, че ако някой е засякъл присъствието му, вече е разбрал, че вирусът е дезактивиран. Тоест че системите са незащитени. Чудеше се какво ли ще измислят, за да се опазят занапред.

Ставаше все по-интересно.

Изключи модема и прегледа списъка на служителите на „Датекс“-Цюрих.

Уестин, Джером westin@datexz.globenet.com cidlx21ox

Тейлър, Джорджия gtay@datexz.globenet.com slt3eekk4

Мур, Адам adamm@datexz.globenet.com 9ayf3lurw

Маки, Филис mack@datexz.globenet.com ado77blp

Портичели, Антъни aport@datexz.globenet.com wr6a6kkme

И така нататък. Тридесет и четири адреса.

Хей, чакай малко!

Един липсва.

Скрито име или парола?

Възможно е. Тези хора страшно си падат по скрити и блокирани файлове.

А може и да е уволнен служител. Пропуснат ред.

Кейси реши да обмисли нещата. Стана и отиде до хладилника за бира. После се облегна на стената и се втренчи в монитора, докато бавно отпиваше от бутилката.

Инстинктът му подсказваше, че в системата има тридесет и пет души. Боже, останалите може изобщо да не подозират, че той е там и споделя малкия им свят.

Колкото повече мислеше, толкова по-сигурен ставаше, че това е Намръщения. Дори не беше задължително да е в Швейцария, можеше просто да паразитира в компютрите на „Датекс“-Цюрих.

Отначало реши веднага да се върне в системата, като използва една от паролите, на Антъни Портичели например. Така щеше да разполага с повече време, преди да го открият.

Празният ред ужасно го притесняваше.

Този Уестин с неговите капани и скрити файлове беше наистина добър. Имаше две възможности. Да се върне в системата и да открие, че вече са разбрали за присъствието му и са сменили всички пароли. Може даже да са активирали вируса наново, въпреки че нямаше да им свърши особена работа. Но създаването на нова защита щеше да им отнеме малко повече време.

Ако пък успееше и откриеха неговото присъствие, единственият му избор щеше да бъде да унищожи системите на „Датекс“. Но така никога нямаше да е сигурен, че е пипнал Намръщения.

По-добре да се подготви за срещата.

Чакаше го поредната дълга нощ. Трябваше да напише нов вирус.

И да подсили арсенала си.

В апартамента си на шестнадесетия етаж съдията Чит Ин Мей дръпна пердетата. Денят обещаваше да е особено приятен. Той отвори огромния гардероб, избра си костюм и го остави на неоправеното легло. На вратата тихо се почука.

— Да.

Влезе камериерът. На подноса имаше само чаша кафе. Ин Мей взе чашата и каза:

— Обувките ми трябва да се лъснат.

— Веднага, господине.

Ин Мей слезе по двете стъпала към покрития с дебел бял килим хол. Намери дистанционното на черната лакирана масичка до дивана и се заслуша в сутрешните новини, докато отпиваше малки глътки от кафето си.