Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Ние не смятаме така, господин Елбърт. Компютърът ви го доказва.

— Нямам представа откъде са се взели онези неща!

— Колко програми сте откраднали?

— Не съм!

— Имате съкратен вариант на „Уърд Пърфект“. Регистрирана ли е на ваше име?

— Заех я от един приятел.

— Как не! Лъжете, господин Елбърт. И искате да ви повярвам, че за останалото казвате истината?!

— Агент Ръсел — обади се Мелкуайър. — Предлагам кратка почивка.

Тя му хвърли поглед, който можеше да убие и динозавър. Грей потрепери. После се завъртя на петите си и излезе от стаята. Беше дяволски добра актриса.

Мелкуайър предложи на Елбърт кока-кола.

Грей смяташе, че представлението е прекалено пресилено и заподозреният ще разбере каква е работата. Но след няколко часа непрекъснат тормоз границите на реалността сигурно започват да се огъват.

Ръсел се приближи до него.

— Ще си помисля, преди отново да те поканя на вечеря — каза й той.

— Да не те е страх от мен, Нат? — Тя уморено се усмихна.

— И още как!

Луан беше капнала. Напрегнатият разпит напълно беше изцедил силите й.

Бабкок й подаде студена кутия „Севънъп“ и двамата с Грей седнаха на столовете отстрани. Той й разказа за последния разговор с Веласкес.

— Значи няма повече инциденти?

— Точно така. От осем сутринта нито един.

Тя погледна към стъклото.

— Накарах хората да проверят кога е отсъствал от работа. Предполагам, че само си губим времето. Може спокойно да е бил навсякъде, когато са ставали инцидентите.

Грей вяло се усмихна.

— Добре, да чуем какво мислиш?

— Това си е твоя работа, Луан. Не съм достатъчно компетентен, за да си позволя да давам мнение.

— Но двамата с Рик продължавате да се съмнявате?

— Така е.

— Аз също. Той се кълне, че не знае нищо за директориите „Изнудване“ и „Защита“. Склонна съм да му повярвам.

— Не твърдя, че изобщо не е виновен — уточни Грей.

— Ще го обвиним за промяната на цените на борсата, но няма да можем да го хванем за пиратски софтуер. Почти съм сигурна, че компютрите му са крадени. Значи ще му лепнем и закупуване на крадена собственост. И нищо повече.

Нат кимна с разбиране.

— И сега какво следва?

— Ще се върна да го поизмъча още половин час. После прокурорът ще му предложи да се признае за виновен по обвиненията, които ти изброих. А преди да хванем самолета, ще ти позволя да ме заведеш на вечеря.

— Аз съм консултант, ти плащаш.

— Не си играй с огъня, Нат! — засмя се тя.

— Вярно, забравих.

Рано тази сутрин Кейси Конрад получи съобщението и телефонния номер от Ръсел. Беше ги изпратила от кабинета си. Конрад предположи, че просто не е имала време или възможност да отиде до другия си компютър, където и да се намираше той. Вероятно в дома й.

Едва сега осъзна, че тя си беше направила труда да се сдобие с нов адрес, и то само за да уважи решението му да стои настрана. Така рискът някой случайно да попадне на адреса му и да започне да го притеснява беше значително по-малък. Мнението му за нея за пореден път се покачи с няколко пункта.

Конрад не разполагаше с адреса в Канзас Сити, но телефонният номер беше повече от достатъчен. Когато включиха компютъра на Елбърт, той веднага се настани в системата.

Мина известно време, докато човекът на клавиатурата свикне с нея. Значи машината беше непозната за оператора. След това обаче скоростта му значително се повиши. Работеше почти без грешки. Конрад винаги с удоволствие наблюдаваше стила на операторите. Този тук плуваше в свои води, дори в среда като „Юникс“. Не му се вярваше да е Ръсел.

Опитваха се да разберат какво има в паметта на компютъра. Отваряха директориите една по една и преглеждаха файловете. Накрая решиха да копират данните, но операционната система отказваше достъп както до дискетите, така и до лентовите носители и принтера. Операторът приложи няколко номера, като заобикаляше управляващата програма на принтера, но без успех.

Човекът наистина беше добър, но не чак толкова. Беше си позволил до такава степен да бъде погълнат от задачата, че изобщо не забелязваше присъствието му.

Конрад изтегли програмата и внимателно я проучи. Не забеляза нищо нередно, нямаше прибавени или променени редове. По всяка вероятност скритият в устройство C вирус засичаше активирането на програмата, проверяваше заредения за печат файл и решаваше дали командата да се изпълни или не. Копирането можеше да се отмени само с няколко цифри за част от секундата.