Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Конрад изми купата и я остави на плота да се изсуши. Случилото се не му излизаше от ума. Оправи си леглото, съблече се и взе един душ. Брадата му растеше бавно. Щеше да мине цяла вечност, преди отново да достигне предишните си размери. Точно сега с нея приличаше на брадясал скитник.

Облече чисти джинси и пуловер и провери компютъра. Трансферът беше приключил.

Седна и последователно изтри всички файлове от машината в Канзас Сити без скритата програма. Изненада се, че изобщо успя да го направи. Доказателствата им могат да вървят по дяволите! Ако можеше да измисли някакъв начин, щеше да прехвърли и скритата програма в някое от изолираните си устройства. И да й направи дисекция, когато реши.

Предполагаше, че е създадена на принципа на приложните програми. Беше истинско чудовище, защото реагираше на най-различни дразнители. Конрад си я представяше като октопод, протегнал пипалата си към операционните, приложни и информационни сектори на заразения компютър. Работеше във всички среди — „Дос“, „Юникс“, вероятно и „Епъл“. Изпълняваше многобройни функции. Регистрираше както посегателствата върху себе си, така и дейността на оператора на системата. Прави това, не прави онова! Не позволявай копиране на файловете в същото устройство. Не се намесвай, ако някой влезе отвън и измъкне каквото си иска. Стой спокойно, ако операторът изтрие другите файлове.

Значи програмистът не е чак толкова добър. Беше направил няколко големи пропуска.

Ами ако има и още?

Когато човек не разполага с графичен интерфейс, където едно щракване с мишката е достатъчно за активирането на дадена програма, той използва оперативни команди. При работа с „ДОС“ след знака на съответното устройство трябва да се изпише пътят до съответния файл.

Консултантът на ФБР веднъж успешно беше изтрил скритата програма, използвайки стандартната команда.

Ами „Юникс“?

Ако не искаш да изтриеш октопода? А само да го разгледаш?

Конрад мина на „Юникс“.

Написа: LS :-(.

Кучият му син!

Образът потрепери за секунда.

Изчисти се.

Конрад знаеше, че вече не е свързан с компютъра в Канзас Сити.

И че по всяка вероятност е съсипал постоянната му памет.

Добре поне, че защитната му програма се оказа на ниво.

Все пак е нещо, нали?

Големият комплекс на Агенцията за национална сигурност във форт „Джордж Дж. Мийд“ беше заобиколен от цели мили места за паркиране, което предполагаше дълга разходка до съответната сграда. Мартин обаче получи разрешение да остави колата си в забранената зона близо до главния вход.

Той заключи корвета и тръгна към охраната. Хрумна му мисълта, че ако човек погледне по-назад в цялата тази история, именно тези хора тук бяха отговорни за настоящата криза. Първият голям компютър беше разработен именно в лабораториите на Агенцията за национална сигурност в Балтимор. Ако специалистите им не се натягаха толкова, сега светът можеше и да е по-просто устроен.

Агенцията за национална сигурност и ЦРУ винаги бяха работили заедно при събирането на електронна информация, въпреки че АНС фактически беше сътрудник на министерството на отбраната. Доктор Рикардо Веласкес обаче непрекъснато търсеше тесен контакт с Ръсел и Мартин. Той явно никак не беше убеден в правотата и ефикасността на политиката на изолация на министерството.

Всъщност именно Рик беше поканил Мартин в светая светих.

Охраната вече беше получила пропуск за него, но това не помогна особено. Мартин трябваше да изчака документите му щателно да бъдат проверени. После се обадиха на Веласкес за потвърждение и го повикаха лично да съпроводи Мартин до кабинета си.

Когато тръгнаха по дългия коридор, Мартин попита:

— Напрежението от последните дни май си казва думата, а?

— Имаш предвид охраната ли? Така е. Само че за нас продължава вече цяла година. Нормално е случилото се напоследък да засили параноята ни.

— И от какво толкова се страхувате?

Рик спря и го погледна. Явно се опитваше да си спомни квалификацията му.

— Работим по един проект с молекули ДНК.

— ДНК!? Откога Агенцията за национална сигурност се занимава с генетика!?

Веласкес се ухили:

— Става въпрос за компютър, естествено.

— Я стига!

— Не се шегувам, Питър. Молекулите ДНК се означават с формули. Ето ти връзката с математиката. ДНК съдържа цялата информация, необходима за изграждането на живия организъм, значи имаме памет. Някакъв учен синтезирал молекули с определена последователност и дефинирал задачата. После ги оставил в епруветка и те сами произвели молекула, в чиято последователност се съдържал отговорът.