Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Замисли се за вирусите. Преди време Ръсел му беше изпратила съобщение за тях. Той започна да ги търси и успя да открие няколко. Досега не се беше занимавал с тях, защото нямаше ясна представа как точно трябва да подходи. Луан Ръсел вече му беше обяснила, че са особено чувствителни.

Някой ден щеше да опита. Не сега.

С огромно удоволствие прегледа директориите „Изнудване“ и „Защита“. Имаше няколко интересни файла, останалите му се виждаха глупави. ИСП например нищо не му говореше. Успя да разбере само, че става въпрос за разработването на сценарий за поведението на правителството, в случай че старият Фидел ритне камбаната. Изглеждаше прекалено лесно. Превземане на радиостанциите, вестниците и източниците на енергия?!

Нима някой плаща на тези извратени идиоти шестцифрени суми за подобни щуротии?

Досиетата бяха друга работа. Зачете се в това на Ръсел. Нейният старец е свещеник? А тя беше решила да стане ченге. Боже, заплатата й беше само шестдесет хиляди годишно! С това образование можеше да си докарва много повече. Защо тогава…

Чудна работа.

Конрад веднага си даде сметка, че парите също не го интересуват. Сигурно просто иска да направи света по-справедлив? Това пък съвсем не можеше да го разбере.

Имаше и няколко анализа на професионалните й качества. Виж ти! Стреляла е по някакъв тип. Не пишеше дали е оживял. Залавянето на Кейси Конрад изобщо не се споменаваше. Не беше получила дори похвала.

Друго досие принадлежеше на някакъв тип от ЦРУ — Питър Мартин. Конрад вече беше срещал това име сред файловете, които си открадна от Управлението. Човекът май беше важен, имаше цял куп отличия, за които Кейси дори не беше чувал. Всичките му анализи бяха с надпис „Строго секретно!“ или „Само за четене!“ Три оплаквания — едно за проявено насилие и две за сексуален тормоз. И трите потулени.

Прочете още няколко досиета, включително и това на директора на централното разузнаване. Зад гърба му стояха най-влиятелните хора в страната.

Излезе от директорията „Изнудване“, извика комуникационната програма и прегледа списъка с автоматичните телефонни кодове. Имаше седем, които започваха с 402. Записа си ги. Беше възможно предаванията да се насочват от Омаха. Номерата бяха само директни, а Конрад обикновено използваше Продиджи за тази цел.

Откри директорията с личните му разработки и погледна няколко от тях. Само след минути вече знаеше, че Ръсел е хванала не когото трябва. Като програмист този беше кръгла нула.

Конрад изключи компютъра и остави експерта на Ръсел сам да стигне до този извод. Излезе на дълга разходка, изяде обяда си и дремна няколко часа.

Късно следобед отново се зае за работа. Продължи с проверката на номерата с код 402 плюс седемте, които си взе от Канзас Сити. Изглеждаха съвсем невинни — два бюлетина, частни адреси и Глоубнет.

Към единадесет спря да похапне. Направи си няколко сандвича със салам и ръжен хляб и си наля чаша студено мляко. Вечеря до прозореца. Навън валеше сняг, но нямаше да натрупа много, може би два-три сантиметра, не повече.

Върна се при компютъра и провери дали устройството в Канзас Сити още е включено в мрежата.

Оказа се прав.

След няколко минути разбра, че никой не работи със системата. Бяха я оставили само за да не изгубят ценните си доказателства.

Нямаше да им е никак лесно да ги представят в съда, помисли си той и се засмя. Щяха да са им нужни десетки мили кабели.

Вече знаеше, че секретните файлове и кодовете не могат да бъдат копирани. Обаче разработките на Шимомура страшно го изкушаваха и се реши да опита. Вече имаше достатъчно пароли от суперкомпютърния център в Сан Диего, но какво пък.

Първо провери размера на файловете в директорията „Защита“ — 1,127 мегабайта. Удивително! Нищо, той имаше много място.

Даде команда за прехвърлянето на цялата директория в собствената му система.

Натисна Enter.

Да!

Стана! Тоест щеше да стане.

Тая скръндза имаше модем само 9600 бода, така че копирането щеше да отнеме известно време. Конрад се върна в кухнята и взе купата сладолед от хладилника. Седна на стола до печката и се опита да си спомни подробностите около един от инцидентите в дискетите на Ръсел. Някакъв консултант на ФБР беше влязъл в засегната система и изтрил всички програми в нея с изключение на скритата. Накрая се опитал да изтрие и нея. Пораженията никак не бяха малки.

Но малко след това същият тип беше изчистил банката „Чейс Манхатън“, като използвал символа на намръщено лице вместо име на файл. Ръсел твърдеше, че този номер вече не минава.