Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Мартин не вярваше на ушите си.

— С две думи, в момента се опитваме да изградим компютърна памет от молекули ДНК. Достатъчното количество разтвор се побира в резервоар метър на метър.

— Но защо, за бога!?

— Заради скоростта. Химичните реакции са много по-бързи от електронните. Ако успеем, и най-сложните математически задачи могат да бъдат решавани за по-кратко време, отколкото изобщо можеш да си представиш.

— Най-сложната задача, с която съм се сблъсквал досега, е изчисляването на бакшишите в ресторанта — каза Питър.

— Да, но голяма част от световните учени са спъвани в работата си заради времето, необходимо за математически изчисления дори и с помощта на суперкомпютри. Помисли си само. Ако на всички съществуващи в момента компютри се възложи задача, която те могат да решат за времето от създаването на компютъра въобще досега, устройство на основата на ДНК ще стигне до отговора само за два-три месеца.

Питър не можеше да си го представи.

— Дори не подозирах, че има изчисления от такъв мащаб.

— Докато хората не са се отказали да използват главата си, непрекъснато ще възникват все нови и нови проблеми. Машините все още не могат да дефинират въпросите, но поне дават отговорите. Ако някой ден изкуственият интелект стигне до точката, когато ще започне да мисли самостоятелно, веднага ще се пенсионирам.

Продължиха надолу по коридора до кабинета. Рик представи Мартин на секретарката си и го въведе в светла стая. Големите прозорци гледаха към заснеженото поле навън. Двамата седнаха край малката масичка и изчакаха секретарката да им донесе кафе.

— Другото предимство на изкуствената памет на основата на ДНК е, че тя ще увеличи способността ни да дешифрираме кодирана информация с около сто пъти. Това вече трябва да ти говори нещо, нали, Питър?

— А ще ни помогне ли да надхитрим скритата програма на Намръщения?

Веласкес примигна.

— Вероятно не. Всеки опит да се докоснем до нея завършва катастрофално.

— Значи все пак сте се занимавали с нея?

— Ами да. Най-добрите специалисти са ангажирали суперкомпютрите ни „Крей“ и работят по въпроса. Експериментите продължават. До този момент обаче не са постигнали никакъв успех.

— А министерството на отбраната?

— Нямам представа какво правят в Пентагона. Изпратили са един екип при нас, за да използват „Крей“. Подозирам, че действията им са в същата насока, но не споделят резултатите с никого.

— Искат всичко за себе си? — внимателно попита Питър.

— Сигурен съм. — Веласкес изобщо не изглеждаше шокиран.

— Нима ти не би задържал софтуера?

— Е, мислил съм по въпроса — съгласи се Мартин. — Ако можех просто да си седя в кабинета и да получавам стратегиите, военните планове и разработките наготово, нямаше да имам нужда от половината си персонал. Нито от Агенцията за национална сигурност.

Рик се облегна назад и се засмя.

— А това ще те накара ли да се чувстваш всемогъщ?

— Ти какво? Индивидуална терапия ли прилагаш?

— Отговори ми.

Мартин се замисли.

— Да, предполагам. То е като да можеш да четеш мислите на хората. И да ги манипулираш.

Веласкес отново се засмя.

— Добре де. Какво целиш? — попита Мартин.

— Господарят на света, а?

Ако въпросът не беше подхвърлен по-скоро шеговито, Мартин сигурно щеше да се обиди.

— Така ли мислиш?

— Не си само ти. Хора като нас умират да събират информация. Знанието е власт, то помага да се вземат правилни решения. Човек с твоето положение наистина може да манипулира събитията. В политиката, разбира се.

Какво ли се опитваше да му каже Веласкес? Мартин си даваше ясна сметка, че действията му по-често от допустимото бяха надхвърляли рамките на политиката. Понякога го притискаше липсата на време. Друг път предварително знаеше, че ако поиска одобрението на висшестоящите инстанции, няма да го получи. Сети се за разработването на идеята на Том Креншоу за създаването на псевдофронт в Средния изток. Или опетняването на професионалната репутация на Ръсел.

— Предполагам, че си абсолютно прав, Рик. При мен е по-скоро подсъзнателен рефлекс. И какво следва?

— Мислех си за Намръщения. Има впечатляващо его, не мислиш ли?

— Смяташ, че това е основната причина?

— Сигурен съм. Той страшно се забавлява от нашата безпомощност. Влиза в системите, играе си със строго секретна информация и манипулира хората.

— Имаш предвид Хенри Содъби?

— Говорих с Луан за него. Някакво развитие?