Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Монтгомъри вдигна глава, кимна и стана от мястото си. В залата имаше общо четиринадесет души. Повечето изглеждаха безкрайно изтощени от денонощните безплодни усилия пред компютрите. Върху таблото на стената бяха подредени докладите на работните екипи. Нищо, което поне малко да ги приближи към престъпника.

Тя се върна и седна зад бюрото. Изчака го да влезе и нареди:

— Затвори вратата, ако обичаш!

— Охо! — каза той. — Дошло е времето за анализ на професионалните ми качества, така ли?

Тя се усмихна.

— Този път ще ти се размине. Мисля да изчакам поне докато се сдобием със заподозрян.

Всички бяха дълбоко разочаровани, че Фарън Джеймс Елбърт се оказа чист. Ръсел имаше известни резерви още от самото начало, но липсата на инциденти беше събудила надеждата й. Веласкес й съобщи последните новини малко преди разговора й с Ренегата. Рик накратко преразказа срещата си с Питър Мартин, като на няколко пъти я предупреди да запази информацията за неустойчивостта на отбранителните системи само за себе си.

Луан страшно се разочарова, че Питър не е споделил притесненията си с нея. Агенциите често се държаха нагло и собственически, когато бяха засегнати въпроси от национално естество. Тя реши да не говори с Монтгомъри за това.

— Дарел, какво знаем за Нат Грей?

Очите му се разшириха.

— За Грей? Да не мислиш, че той…

— Просто ми хрумна, че Грей е блестящ компютърен специалист, а не разполагаме с почти никаква информация за него. Нито за „Компсистемс“. Глоубнет остана незасегната от инцидентите. Не ти ли се струва странно съвпадение, че новата мрежа беше открита точно когато Интернет загуби доверието си в световен мащаб?

Тя представи подозренията на Конрад като свои. Когато беше потърсила помощта му, не допускаше, че ще й се наложи да я държи в тайна.

Монтгомъри вдигна глава и се замисли.

— Аз също не го познавам много добре. Предполагам, че е минал през стандартното проучване, но агентите обикновено не се престарават без специално нареждане.

— Добре тогава. Пак ще го проверим. Заедно с колегите му в Атланта. И, Дарел, не искам да се вдига излишен шум. Не използвайте компютър.

— В случай че някой има големи уши?

— Точно така.

Тя се завъртя на стола си и дръпна клавиатурата.

— Можем да започнем с дейността на Глоубнет.

Дарел заобиколи бюрото и седна на ръба.

Тя влезе в Уърлд Уайд Уеб и стартира насочващата програма. Тук кипеше усилена търговска дейност. Страниците рекламираха всичко от фотографски принадлежности до последните модели компютърни игри. Имаше статии, посветени на науката, литературата, математиката… Беше невъзможно потребителят да открие нещо конкретно без търсачка. Програмата, инсталирана в компютъра на Ръсел, работеше задоволително бързо.

Тя избра „Търсене на мрежа“, щракна с мишката и въведе „Нови мрежи“.

Съответните страници веднага изпълниха екрана, като последователно се сменяха. Значи не беше само Глоубнет. Когато стигна до нея, Луан щракна и на екрана излезе целият файл.

— Прилична реклама — обади се Дарел.

— Не е лоша.

Бяха създадени цели компании, които се занимаваха само с графичното оформление на страниците за реклама в Уърлд Уайд Уеб. Жълтите страници в Интернет имаха редица предимства. Таксата от сто долара за шест месеца реклама осигуряваше достъп до милиони потребители и така наречените сърфисти в мрежата.

На екрана се появи първо голяма жълта пеперуда със знака на Глоубнет. Втората страница беше посветена на предлаганите услуги. Следваше аудио и видео представяне на Нат Грей. Тя откри нужния адрес и закри файла.

След двадесет минути отделът по компютърни престъпления вече беше организация от семейството на Глоубнет. Когато двете програми им бяха прехвърлени, Монтгомъри се наведе да прочете инструкциите.

— Извикай списъка на директориите, Луан.

Тя намери в управляващата програма c:/globenet и щракна. Отдясно на екрана излезе списъкът на файловете. Придвижи курсора надолу. Имаше четири блокирани файла.

Ръсел се обърна и погледна асистента си.

— Какво мислиш за това, Дарел?

— Много и-н-т-е-р-р-е-с-н-о, както казваше немецът в оня филм.

— В какъв смисъл?

— Ами първо, изглежда, че това е една съвършено защитена система. От опит знам, че всяко смесване на криптографията и глобалната комуникация е твърде подозрително. Ако тази технология се използва извън границите на Съединените щати, това може да доведе до нарушение на федералния закон за защитния хардуер и софтуер. Законът гледа на тях като на потенциална заплаха за националната сигурност.