Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Така мисли полицаят в теб — засмя се Луан. — Вероятно имаш право. Нищо друго ли ни ти прави впечатление?

Той се замисли за минута, после поклати глава.

— Не разбирам за какво говориш.

Отново се налагаше да представи съмненията на Кейси за свои.

— В моя компютър в момента има четири файла, които не мога да отворя. Ако опитам, те ще се саморазрушат.

— По дяволите! Скритата програма!

— Според мен работи на същия принцип.

— Веднага ще накарам двама агенти да се заемат с Грей.

— Страхувам се, че идеята ти е добра.

Монтгомъри излезе от кабинета й. Известно време Луан обмисляше варианта да се обади на Мартин и да го уведоми за новото положение на нещата. Накрая се отказа. След като той беше решил да я държи настрана от последните събития в положението на отбраната, тя също нямаше да му разкрива всичките си карти.

Но тази сутрин, когато говори с него за ареста в Канзас Сити, само гласът му беше достатъчен, да се свие стомахът й. Сети се за вилата му в залива Чесапийк.

Снегът пада бавно на едри парцали. Луната осветява студената, гладка повърхност на водата. В камината пращят дъбови цепеници и синьо-жълтите пламъци разливат топлината си в стаята. Почти недоловимата миризма на дим придава неповторимо усещане за уют. Горещата му кожа…

Проклетият телефон!

Тя рязко вдигна слушалката.

— Какво сега?

— Добре ли си, Луан?

— О, извинявай, Рик. Имах лош ден.

— Още не е приключил. Можеш ли да дойдеш при мен към седем часа?

— Предполагам. Много ли е важно?

— Да. Ще се обадя и на Мартин. Трябва да говоря и с двамата.

— Открил ли си нещо?

— Не по телефона, моля те. Новините не са добри.

Целият му професионален живот беше свързан с компютрите, и по-точно със софтуера, който ги правеше да изглеждат така магически. Изведнъж той си даде сметка, че напоследък се е отдалечил от призванието си.

Седеше в кабинета си, наблюдаваше езерото и отпиваше малки глътки от чашката коняк, която си позволяваше всеки ден. Тази стая всъщност беше и нещо като хол, тъй като единствено оттук можеше да се види прекрасният пейзаж около замъка. Мисълта, че от три години не се е докосвал творчески до компютър, направо го ужаси. Последната му работа беше създаването на защитата на „Касъл Моут“. Естествено, неговите идеи лежаха в основата на проекта за „Пелъс Гард“ и патентованите варианти на Дарла, Джийн и Меоши. Джером беше развил схемата за кодовете. Останалите програмисти само й придадоха завършен вид, като уточниха подробностите. Семето вече беше хвърлено в целия свят и скоро щяха да берат плодовете на едно организирано, безопасно и демократично киберпространство.

Но от самото начало Уестин беше започнал да се отдалечава от ядрото на бизнеса си. Предполагаше, че това е нормално за един милиардер. Да сключва сделки, да купува недвижима собственост и после да я продава… Да наблюдава отдалеч развитието на Глоубнет. Беше оставил другите и по-специално Джорджия да се занимават с детайлите и организацията в Европа. Като програмист беше свикнал да обръща внимание на всяка дреболия и все пак от две години стоеше настрана от проектите на компанията. Сега сякаш пълната връв се беше скъсала и той беше останал да плува в безтегловността на собствените си желания. Трябваше само да произнесе някое мъгляво становище и то веднага се превръщаше в задача и малко след това в готово решение. Без да взима каквото и да е участие. Дистанционен контрол.

Прекарваше доста време пред компютъра, без да създава нищо. Рутинни занимания, съставяне на съвършени финансови проекти и сценарии, договаряне на дългосрочни заеми и тяхното изплащане, изгодни покупки и продажби. Изследваше защитните системи на разни организации, но само с образователна цел. Изпитваше усещане за невероятна власт от факта, че може да седи пред клавиатурата и да контролира събития на две, три или десет хиляди мили разстояние. Но всичко, което правеше, беше в името на успеха на Нейтън, Джийн, Дарла, Меоши и Джорджия.

Е, усилията му не бяха съвсем безвъзмездни. Та нали техният просперитет гарантираше неговия.

Но отдавна не беше подлагал творческия си гений на изпитание. Всяка сутрин се измъкваше от леглото и започваше работа по някоя нова програма, но бързо се отегчаваше. Недовършените му проекти събираха прах в паметта на компютъра.

Трябваше да даде простор на въображението си, а не да седи и да чака безучастно поредния голям успех на компанията. В противен случай Джорджия много скоро щеше да го надмине. Тя прекарваше дълги часове в кабинета си и правеше всичко възможно Глоубнет на „Датекс“-Цюрих да постигне набелязаните цели. Спомни си за епизода с „Даймлер-Бенц“. Беше се справила отлично.