Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Беше се прибрал късно вечерта и не успя да отиде до магазина. Стана рано, облече дънките и една тениска и слезе в кухнята, но не намери нищо за ядене. Размрази една кутия портокалов сок в микровълновата фурна и я отвори.

Наля си една голяма чаша и бос тръгна към кабинета. Измъкна преносимия компютър от бюрото и се върна в хола. Седна на единия диван и остави чашата на масата отстрани. Полюбува се няколко минути на стария си „Ремингтън“, после се пресегна за дистанционното и включи уредбата. Избра желаната комбинация между стоте компактдиска и от скритите тонколони се разля мелодичният глас на Сузи Богъс. „Пепеляшка“.

Нямаше Пепеляшки в неговия живот.

Поне не още.

Включи компютъра към телефона. По време на полета си от Вашингтон беше съставил няколко нареждания до секретарката и директорите на отдели. Изпрати ги по електронната поща, за да знаят какво да правят в понеделник, в случай че не му се ходи на работа. Напоследък го беше обхванало някакво странно безразличие и реши, че малка почивка няма да му се отрази зле.

После провери собствената си поща. Имаше петнадесет съобщения и седмичния доклад. Прехвърли набързо писмата и се зае с доклада.

Броят на постъпващите заявления за абонамент беше започнал да се покачва, но изоставаше с тридесет процента от предвиденото. Съотношението между организациите и частните лица още беше отчайващо.

Постъпващите средства далеч не отговаряха на очакванията, но все пак ги имаше. И това беше нещо.

Операциите вървяха гладко. Хардуерът не създаваше никакви проблеми, но софтуерът се нуждаеше от някои малки поправки. Бяха работили доста напрегнато, преди да пуснат програмите в употреба. Проявеното нетърпение и липсата на достатъчно време сега си казваха думата. Грешките трябваше да се оправят бързо, преди да са се отразили на печалбата.

В графата „Административни услуги“ беше отбелязана приятната сума от 67 000 долара. Парите бяха натрупани от половината процент такса, която „Компсистемс“ прибираше от търговците в Глоубмарт. Приходите надвишаваха предвижданията за първата седмица, но това беше добър знак. Значи бизнесът им има доверие и клиентите в крайна сметка ще спечелят.

Като произшествие беше отбелязано отстраняването на шест абоната от мрежата. Двама бяха написали неприлични расистки лозунги в бюлетините, останалите четирима се занимаваха с разпространяването на порнографски материали. Грей подозираше, че голяма част от потребителите не четат договора, когато плащат първоначалната такса, и не си дават сметка за сериозността на предупрежденията. Договорите влизаха в сила три дни след получаването на сумата. Джером много държеше на стриктното спазване на забраните и Грей беше напълно съгласен с него. Не виждаше защо малка част от членовете на Глоубнет трябва да тормози и обижда останалите.

Правилата бяха съобразени с морала, но все пак това беше частен бизнес.

Онези шестимата сигурно са останали като гръмнати, когато са включили компютрите си и са открили, че половината им файлове липсват. Когато някой биваше отстранен, това ставаше сериозно. Беше достатъчна една команда от централния офис в Атланта, и комуникационната програма и защитната „Пелъс Гард“ автоматично се саморазрушаваха. Всички кодирани данни също. След изтичането на шестте месеца, ако обещаеше да бъде послушен, потребителят отново можеше да получи достъп до собствените си файлове.

Членовете, съзнателно или не, се съгласяваха с тази малка подробност, сключвайки договора.

Тия шестимата можеха да се върнат в Интернет и там да си разпространяват мръсотиите. Нат знаеше, че мълвата скоро ще се разнесе и беше сигурен, ще им направи добра реклама. Хората, които не искаха да четат глупости в бюлетините или се страхуваха децата им да не се натъкнат случайно на някой порнофилм, щяха просто да се присъединят към Глоубнет.

Нат остави компютъра на дивана, вдигна чашата и преполови портокаловия сок.

Нещата се развиваха отлично. По-бавно може би, но в правилна посока.

Само дето изобщо не му пукаше.

Предложението, което направи на Джорджия, беше много сериозно. Беше готов да й остави управлението на компанията и да се върне към програмирането. Призванието му беше да преодолява препятствията към един по-достъпен, по-демократичен и безопасен компютърен свят.

Но тя беше по-важна от всичко.

Мартин прекара цялата сутрин в кабинета на директора. Трябваше да докладва за промяната в ситуацията.