Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— И влезе?

— Да, скъпа.

— Нали не… Искам да кажа…

— Нали не съм повредил нещо? Разбира се, че не. За мен беше просто упражнение на ума. Нищо повече.

— Значи никой няма да разбере, че си ги посетил?

— Ами всъщност не успях да устоя на изкушението. Оставих малък знак, за да не си вирят толкова носа.

Джорджия му се стори някак резервирана. Вероятно ревнуваше. Всички добри програмисти обичаха непрекъснато да се доказват, а той току-що беше превзел най-високия връх.

Двамата тръгнаха обратно към замъка.

— Знаеш ли, мислех си за онази програма. Може чувствително да намали правителствените разходи. Ти как…

къде беше?

На работа. Напоследък прекарвам почти цялото си свободно време там. Току-що се прибрах.

днес е събота

Е, и? Ако не си забелязал, целият свят е в криза.

нови инциденти?

Не.

значи е оня от канзас сити

Нали ми каза, че не е той.

откри ли нещо за Грей?

Не.

с кой друг работиш?

Дълга пауза. Вече започваше да разбира значението им. Това беше информация, която трудно щеше да изкопчи.

Толкова ли е важно?

още не знам

Ангажиран е целият екип плюс външни подкрепления.

Около седемдесет души.

само шефовете, големите клечки

Има няколко в комитета. Искаш ли имената?

само ако са свързани пряко с проблема

Добре тогава. Дарел Монтгомъри, мой асистент. Питър Мартин от ЦРУ. Той е член на международната група. Рикардо Веласкес от Агенцията за национална сигурност. Нали знаеш за тази агенция?

дали знам? току-що бях там

Какво?! Те твърдят, че са останали незасегнати.

не е вярно, няма скрита програма, но някой е бил там преди мен

Сигурен ли си?

паролите бяха изкарани навсякъде, почистих след него, но може и някой друг вече да ги е копирал

Значи работата е сериозна?

кажи на веласкес „xpacta91“, „72qopezq“, „e4ut6bo“, „fg88xopi“ и „n2ev8ylo“. той ще разбере, по-добре да смени паролите, но няма да спре намръщения

Добре. Нещо ново?

чакам информацията за грей. знаеш ли потребителския му идентификатор?

Монтана.

защо?

Предполагам, защото е оттам.

:-)

:-)

Конрад се протегна. Стана и се върна в хола. Сложи поредното дърво в печката. Включи уредбата и послуша Рик Травино. Застана до прозореца и огледа поляната. Това не беше ли рис?

Не беше сигурен. Между дърветата за миг се мярна кафеникава козина, после изчезна.

Въпреки това той реши, че е било рис. Харесваше мисълта за тези диви, волни приятели.

Не говореха, но поне не му противоречаха.

И все пак Ръсел му харесваше. Беше много умна. Така и трябваше да бъде. Нали именно тя го беше заловила.

Сутринта най-после беше отделил малко време за кореспонденцията на „чатлас“. Обичаше да разменя съобщения с тези хора, но беше особено приятно, че има конкретна представа за „луръс“. Вече започваше да разбира нейните паузи. Тя не искаше да му предостави определена информация, но все пак се предаваше, за да продължат да работят заедно.

Искаше непременно да се свърже с Джъстин — Дорис беше починала. Това го беше натъжило, но Ръсел донякъде оправи настроението му.

Кейси се загледа в сенките на поляната, в неговата планина…

И се почувства самотен.

В Япония министърът на търговията се свърза по телефона с основните фигури в икономиката на страната и си позволи да изрази известен оптимизъм. Мораториумът върху износа можеше вече да бъде вдигнат. Не, счетоводството още не беше наред, но тъй като инцидентите спряха, нормалната търговска дейност може да бъде възстановена. Но в никакъв случай, посъветва той, не използвайте електронните пътища за финансовите си трансфери.

Използвайте добрата стара хартия! По-безопасно е.

По някаква причина сметките на Либия останаха замразени. Светът наоколо започваше да се раздвижва, а полковникът беше с вързани ръце. И страшно ядосан.

Файловете на музея „Прадо“ се върнаха в системите по някакъв магически начин. Директорът изпадна във възторг, но реши, че няма време за губене.

— Махнете всичко от машината веднага! — изкрещя той.

Опитаха и файловете отново изчезнаха.

В Лондон сър Харолд Торънс пренебрегна уверенията, че програмата за електронен трансфер на фондове отново работи безотказно и нареди парите да се прехвърлят в брой, когато е възможно. Той по принцип презираше машините. Отгоре на всичко му обясниха, че оня цирей още е в паметта на компютъра. Това никак не му харесваше.