Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Питър въздъхна:

— Добре, изчезнал е, без да остави следа. Но все пак знаем, че е някъде наблизо, нали така?

— Кенеди е сигурен в идентификацията. Смята, че е имал брада, но я е обръснал. Трябва да е червеникава, като косата му.

— Не можем да приберем всички мъже с рижи бради.

— Не.

— Някакви предложения?

— Може би — каза Спенсър. — Обаче първо искам да си осигуря гърба. Операцията е в границите на Щатите и трябва поне да знам защо рискувам работата си.

Логично, помисли си Мартин. Заобиколи бюрото си и седна. Спенсър се настани на стола за посетители.

— Ти как мислиш, Норм?

Спенсър отпи голяма глътка от чашата си и каза:

— Отначало реших, че проверката е от интимен характер. Малко разузнаване преди решителния ход.

Питър се ухили.

— И да използвам агентите си за това?!

— Ами откъде да знам! После, когато идентифицирахме Конрад, ми хрумна, че срещата им е доста любопитна на фона на компютърните инциденти.

— Продължавай, Норм.

— Доколкото успях да разбера, той е напълно способен да го извърши. Обаче тя няма никакъв мотив.

— Може да иска да разреши случая сама.

— Вярно! Ще получи похвала, бързо повишение… Добро начало за политическа кариера.

— Точно така. Може и да греша, но не искам никакви изненади. Щом се е срещнала с Конрад и продължава да го държи в тайна, значи нещо не е наред.

— Но защо той ще играе ролята на жертвено теле?

— Не е задължително, Норм. Конрад може просто да изчезне. Достатъчно е тя да събере доказателства срещу него, да унищожи софтуера и да каже, че е успял да се изплъзне.

— Ако искаме да я пипнем, първо трябва да хванем него.

— Може и да не е замесена — предпазливо отговори Мартин.

— Но тогава щеше да докладва. И в двата случая ни е нужен Конрад.

— В Интернет е известен като Ренегата. Вече проверих. Името не се използва. Извадих от криминалното му досие имената на пет-шест бивши приятели. Ако още е във връзка с тях, ще ги притисна за новия му идентификатор.

— Действай, Норм. Доведи ми го. Имаме да си говорим за много неща.

Спенсър допи уискито си и стана.

— Ще го намеря, шефе. Останалото е твоя работа.

Джером и Джорджия се разхождаха по брега на езерото, загърнати в шубите си. Вятърът свистеше в голите клони на дърветата зад гърба им. Тук-таме езерото беше покрито с лед.

Уестин беше в отлично настроение. Едва сдържаше усмивката на зачервеното си от студа лице.

— Радвам се, че си толкова щастлив, Джером. Ежедневните разходки ти се отразяват много добре.

Той хвана ръката й, пъхна я под мишницата си и я прегърна през кръста.

— Да, наистина, чувствам се превъзходно. Но разходките нямат нищо общо.

— Какво тогава?

Той нямаше намерение да й казва, но изведнъж му се дощя да сподели радостта с някого.

— Предполагам, че си забелязала как напоследък… оръжието ми събираше прахта по рафтовете.

Джорджия внимателно обмисли отговора си. Това беше една от причините да я обича безумно.

— Знам, че продуктивността ти е малко по-ниска от нормалната. Просто не ти остава достатъчно време.

— Е, реших да направя нещо по въпроса и да възвърна вярата в собствените си възможности.

— Страхотна новина, Джером. Какъв е проектът?

— Скоро ще го разработя.

Тя спря и го погледна.

— Май криеш нещо от мен. Продължавай.

— Разбих защитата на Агенцията за национална сигурност.

Лицето и се изкриви.

— Какво?!

— Взривих стените на цитаделата, влязох в светая светих! Победих псевдоекспертите, които определят правилата в киберпространството.

— Господи, Джером! Как го направи?

— Оказа се много лесно.

— Хайде де! — Очите й горяха от възбуда.

— Спомняш ли си оня чип, който агенцията разработи преди време? Проучих въпроса още когато работех върху „Касъл Моут“. Предполагам, че част от идеите са намерили отражение в проекта ми. Снощи ми хрумна, че специалистите на агенцията също са се повлияли от основната схема при изграждането на защитната си система. С други думи, реших да приема „Касъл Моут“ за сходна на тяхната програма. Моята, естествено, е по-добра.

— Разбира се. Иска ми се аз да се бях сетила за това.

Той хвана облечената й в ръкавица ръка и нежно я стисна.

— Възхищавам се на възможностите ти.

— И какво направи после?

— Използвах декодиращия сегмент на „Касъл Моут“, принизих го до техния начин на мислене и го пуснах срещу системата. Получих паролите след по-малко от четиридесет и пет секунди.