Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Норм Спенсър влезе в кабинета му, затвори вратата и се тръшна на стола до бюрото.

— Навън Том Креншоу притеснява Норма, Питър. Умира от яд, че ме повика преди него.

— Разговорът ни ще бъде кратък. Къде е Конрад?

— Той не съществува.

— Глупости!

— Поне така изглежда, шефе. Знаеш, че излизаме от правомощията си, като го търсим. Не искам после да си платим за своеволията с лихвите.

— Колко си прав! — каза Питър с надеждата, че Спенсър ще долови сарказма.

— На два пъти ми се наложи да се представям за агент на ФБР…

— Защо?

— Иначе нищо нямаше да ми кажат.

— И какво научи?

— Конрад е излязъл от Ломпок преди две години, качил се е в едно такси и просто е изчезнал. На негово име няма нито адрес, нито телефонен номер или поне шофьорска книжка. В нито един от петдесетте щата. Социалната му осигуровка не е пипана. Няма паспорт, но ако е получил туристическа виза за Мексико, никога няма да разберем. Предполагам, че в затвора е научил някои трикове, сменил си е името и е отпрашил за Перу или Чили.

— Имал ли е спестени пари?

— Да. Изтеглил ги е същия ден, в който е излязъл от затвора.

— На двадесет и втори е бил в Далас. Малко е далечко от Чили.

— Не знам как е стигнал до Далас. Прегледах списъка на пътниците за всеки пристигащ полет на двадесети, двадесет и първи и двадесет и втори. Проверих и излитащите самолети за следващите три дни. Нищо. Не можех просто да започна да разпитвам екипажите, нали?

— Правилно.

Спенсър съучастнически се наведе напред.

— Защо го търсим, шефе? Заради миналото му ли? От това, което прочетох за него, той има нужните качества и спокойно може да е Намръщения.

— Мина ми през ума.

— Защо Ръсел се среща с него? Наясно ли е какво става?

— Нямам представа.

— Може да не се е представил като Конрад. Сигурно я използва за нещо.

— Тя го е тикнала в затвора последния път. Много добре знае кой е.

Спенсър поклати глава. Нищо друго не му идваше наум.

Мартин мълчеше.

Накрая се реши:

— Продължавай да търсиш.

— Къде?

— Опитай в Интернет. Преди време се е подвизавал като Ренегата. Не може да няма някакви приятели. Сигурно още поддържа връзка с някои от тях.

Спенсър стана. Креншоу ядосано нахлу в кабинета.

— Сядай, Том. Трябва да се обадя по телефона.

Набра номера. Отговориха му почти веднага.

— Отдел, по компютърни престъпления. Агент Амброуз.

— Агент Амброуз, тук е Питър Мартин.

— Здравейте, директоре! С какво мога да ви помогна?

— Бих искал да говоря с Луан Ръсел.

— Съжалявам, господине. Тази сутрин тя замина за Канзас Сити.

— О? Добре тогава, ще я потърся по-късно.

Мартин веднага затвори и набра друг номер.

— Стая 406.

— Опитай Канзас Сити. Тя е някъде там.

Грей се умори да наблюдава разпита през специалното стъкло и излезе в коридора. Огледа се и видя телефона до асансьора и стълбите. Тръгна към него. Подът имаше нужда от почистване. ФБР явно спестяваше от парите за поддръжка.

Използва кредитната си карта, за да се обади до Швейцария. Попадна на един от техниците и го помоли да повика Джорджия.

Минаха пет минути, преди да чуе гласа й.

— Здрасти, Нат.

— Намирам се близо до родния ти щат и се сетих за теб.

— Какво правиш в Уичита?

— Всъщност съм в Канзас Сити, Мисури.

— По работа ли?

— Попаднахме на следа.

— Имаш предвид ФБР?

— Да. Пипнаха един, който може и да е Намръщения. Сега е в стаята за разпити, изтръгват му ноктите.

Не правеха нищо такова, естествено. Но Грей искрено се удивляваше на способността на Луан Ръсел коренно да се променя, когато говори със заподозрени. Тя можеше да бъде нечовешки жестока. Именно за това Грей реши да говори с Джорджия Тейлър. Спокойният й характер му липсваше до болка.

— Но това е чудесно! Ако хората престанат да се паникьосват, продажбите ни веднага ще нараснат. Ти как мислиш, той ли е наистина?

— Трудно ми е да преценя, Джорджия. Той отрича всичко.

— Като се има предвид какво е направил, мога да го разбера. Ами софтуера? И него ли намерихте?

— Да, прегледах програмите.

— Така ли? Предполагам, за това си консултант. Научи ли нещо?

— Достатъчно, за да се съмнявам.

— О! И в какво?

— Ами първо на първо не мога да запиша файловете на дискети, нито да ги изкарам на принтера. Не вярвам, че Намръщения би направил такова нещо със собствения си компютър. Второ, в системата имаше скрита програма. Като онези, които откриваме навсякъде. Трудно ми е да си представя, че ще иска да я скрие и от самия себе си.