Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Какво ще правим тогава, Нат?

Марго му донесе следобедното кафе. Голоаз отпи малка глътка. Вкусът на добавения коняк едва се долавяше.

— Чудесно е, скъпа.

— Приеми го като знак за моята благодарност, Андре. Толкова рядко те придружавам на служебни пътувания…

— Предполагах, че ще имам нужда от знанията ти. Хареса ли ти да превеждаш за неопитните ми колеги?

Цялата сутрин Марго упорито се беше борила с езиковите различия.

— Справям се — промърмори уморено тя.

— Ела, седни до мен.

Тя се отпусна на стола до масата.

— Освен това исках да видиш при какви условия ми се налага да работя понякога.

— Направо съм изумена.

Складът на Хенри Содъби сякаш беше продукт на сливането на идеите на Марат 26 26 Жан Пол Марат, 1743 — убит 1798, френски революционер, известен с аскетизма си. — Б.пр. и Маркиз дьо Сад. Беше пълно с хора, облечени с каквото им падне — от лабораторни престилки до джинсови якета, които говореха на няколко коренно различни езика и неуморно се щураха нагоре-надолу в изпълнението на необясними задачи. Масите се огъваха от тежестта на компютри, монитори и принтери, да не говорим, че Голоаз трудно можеше да каже кое какво е. Подът беше заринат от странни купища хартия и компютърни разпечатки. Край тях се въргаляха картонени чаши за кафе, чинии, празни кутии от безалкохолно и останки от сандвичи и понички. Беше му трудно да разбере дали администраторите и техниците наистина вършеха нещо, или само обикалят напред-назад, за да изглеждат заети.

— Следващия път, когато ми се наложи да замина някъде, не искам да те чувам да се оплакваш, че не те взимам със себе си.

— Но на мен ми харесва тук! — запротестира тя.

Жени!

— Много добре. Тогава да се заемем за работа.

— Какво трябва да правя?

— Аз ще чета, а ти се оправи с тази дяволска машина.

Марго дръпна клавиатурата и мишката пред себе си. Мониторът беше голям, седемнадесетинчов. Техниците му го бяха дали специално, за да не напряга зрението си.

— Откъде да започнем?

— Прегледах криминалните досиета, но те ме отегчиха. Един от онези млади мъже там ми каза, че има нещо като… аа… като филтър. Можеш да извадиш само досиетата на компютърни специалисти, които не са осъждани. Действай!

— Какво трябва да направя, Андре?

— Ако знаех, щях да те изпратя обратно да превеждаш.

Голоаз се зае с кафето си, докато тя опита няколко команди. На екрана се появяваха различни неща, но той не им обръщаше никакво внимание.

Накрая тя извика:

— Готово! Нали това искаше?

В горния десен ъгъл на екрана със сини букви беше написано: „Компютърни компании, главни експерти“.

Бяха подредени по азбучен ред. Първото досие беше на човек на име Аарон, Вернер Л., президент и главен оперативен директор, „Канадиън Рокис Периферъл“.

Включени бяха основните биографични данни и един параграф, посветен на постиженията му. Голоаз предположи, че информацията е взета от някое списание или молба за постъпване на работа. Голоаз го прочете само колкото да свикне с екрана.

— Следващото! — нареди той.

Тя натисна някакъв клавиш и изскочи ново досие. Актън, Силвия Сара.

Четеше раздела за постиженията, когато нечия ръка го потупа по рамото.

Голоаз се обърна.

— Здравей, Андре.

— Давид! Кога пристигна?

Вайзнер дръпна един стол и Голоаз го представи на Марго Деньов.

— Самолетът ми се приземи преди малко. Цяло щастие е, че изобщо успях да дойда. — Израелецът обясни за проблемите с пътуването. — Просто не можеха да ми издадат самолетен билет. Грешка в компютъра, така ми обясниха хората от „Ел Ал“. — Той се засмя.

— Как се измъкна?

— С друга самоличност. Компютърът веднага прие името на Максуел Бекер.

— Значи Намръщения знае, че си член на международната група?

— Така изглежда. Какво стана с Хенри?

— Нямам представа. Френското посолство ще ме уведоми за подробностите веднага щом е възможно. Предполагам, че още е в Скотланд Ярд.

— Да се надяваме, че скоро ще го освободят. Сигурен съм, че някой го е натопил. Нали същото се случи с Питър, а сега и с мен.

— Никак не е забавно.

— Напълно съм съгласен с теб, Андре. О, Марго, защо не отидеш да изпиеш едно кафе с другите. Искам да говоря с шефа ти насаме.

Голоаз очакваше реакцията й. Тя погледна презрително младия нахалник, но стана и тръгна към масата в ъгъла.

— Виж, Андре, мислил ли си за вероятността…