Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Отвън къщата не изглеждаше особено добре. Килимите също бяха доста износени, на около десет години, но останалите мебели бяха нови. Изчистени съвременни линии — диван, два стола, уредба, телевизор. Малко аксесоари. Типична ергенска квартира.

— Насам! — извика Бабкок.

Ръсел тръгна по късия коридор към задната спалня. Стаята беше малка. Вътре имаше голямо бяло бюро, шкаф, въртящ се стол и компютър. С много устройства.

Грей мина покрай нея и клекна пред двете големи кутии на пода до бюрото. Прегледа и устройствата на долните лавици на шкафа.

— Прекалено е мощна за домашна система — учуди се той. — Работи с „Пентиум 150“. Има девет или десет гигабайта външна памет.

Той дръпна пластмасовите кутии с дискети и се зачете в ръчно написаните етикети.

— Дик! — обади се Луан. — Проверете къщата!

— Какво търсим?

— Нещо подозрително. Вероятно свързано с компютрите.

— Тук няма нищо интересно — заключи Грей и се изправи. — Освен ако нарочно не е поставил погрешни названия.

— Искаш ли да прегледаш системата?

— Нали за това сме тук?

— Добре. Давай, Нат.

Грей свали сакото си, метна го на облегалката на стола и седна. Поглади мустаците си с палеца и показалеца на лявата ръка и огледа устройствата на бюрото — монитор, клавиатура, мишка и принтер. Наведе се и погледна отдолу. Откри стабилизатор на напрежението с няколко допълнителни изхода и бутон за включване. Компютърът забръмча.

Ръсел застана зад него и впери поглед в монитора.

— Аха!

— Какво има, Нат?

— Използва „Юникс“. Не е много обичайно за работа в домашни условия.

— Още ли мислиш, че не е нашият човек?

— Вече не съм толкова сигурен.

Курсорът бързо се стрелна по екрана. Грей уверено преглеждаше съдържанието. Извика управляващата програма, прелисти файловете, като изваждаше съдържанието им в специален прозорец. Вършеше всичко с по-голяма скорост, отколкото Луан изобщо можеше да си представи. Хвърляше по едно око на текста и програмния език и преминаваше на следващия файл.

— Аматьорски поглед върху софтуера… Всичко в тази директория е свързано със счетоводството… Тук имаме програми, върху които още работи… Кореспонденцията му. Май има приятелка в Корпуса на мира… Погледни това.

Луан съсредоточи вниманието си върху текста.

ISS/94678-1/16/94

Класификация: Код Джаспър/Едно

Име на файла: КУБА ДЕСЕТ

Съдържание: Евентуалната смърт на Фидел Кастро

След смъртта на фидел Кастро се очаква, че кубинските икономически и социални структури ще рухнат за една нощ, най-много четиридесет и осем часа. През това време американските разузнавателни агенции трябва да извлекат полза от състоянието на…

— По дяволите! — извика тя. — Това е строго секретно, Нат. Принадлежи на института за стратегически проучвания.

— Тогава няма да гледам.

— Да не го изгубиш.

Грей затвори файла и продължи търсенето.

Мелкуайър се върна и застана до Ръсел.

— В къщата няма нищо, което може да ни свърши работа.

— Това тук е повече от достатъчно, Дик.

— Тоест?

— Част от архивите на Вашингтон.

— Сега вече повярвахте ли, господин Грей?

— Почти. Ето още един, Луан.

Тя погледна монитора.

— Министерство на отбраната. Свръхсекретно.

— Добре — примири се Грей и затвори файла. — Явно всички в директорията „Изнудване“ са такива. Има още няколко дузини, но ще ги оставя на някого с нужната квалификация.

— Правилно, Нат.

— Продължавам с директорията „Защита“. Първият файл е направо чудовищен по обем… Хайде, покажи се… По дяволите!

— Какво е?

— Кодове.

Имаше десетки файлове.

— Знаеш ли, Луан…

— Досещам се — въздъхна тя.

— Май голяма част от тази информация идва от Шимомура.

— Винаги сме предполагали, че Митник е споделил кодовете. Съзнателно или не, няма значение. Той е съхранявал данни за някои доста интересни места.

Грей спря на екран един от файловете, наведе се и внимателно огледа списъка на програмите.

— Бива си го! — В гласа му се долавяше известна завист. Мелкуайър също се опитваше да го прочете, но Ръсел разбра, че няма да може да хване двата края.

— Дик, обади се на хората си да приберат Елбърт.

Агентът се завъртя на пети и тръгна към телефона в хола.

— Луан — притеснено започна Грей, — ще конфискуваш ли този компютър?

— И още как!

— Значи ще трябва да го изключим от мрежата, за да го вземем с нас?

— Защо? Проблеми ли има?

— Може да се каже. Скрита програма, 19,8 мегабайта.