Оня задник, Намръщения, можеше да унищожи собствения му монитор, ако някой ден двамата се срещнат в киберпространството. Все едно да изгубиш очите си. Продължаваш да бъдеш свързан с мрежата, без да виждаш къде си, нито какво прави противникът. Нямаше да позволи това да се случи!
Чувстваше се като средновековен рицар. Току-що си беше изковал нов щит, за да го пази от копието на врага. Набързо написа кратка програма за унищожаване на чуждия монитор, но подозираше, че Намръщения едва ли действа без защита.
Кейси остави втората програма само за себе си. Даде на Ръсел щита, но не и копието.
В седем сутринта започна да претърсва адресите в Омаха. Насочи усилията си към телефонните номера в района с код 402. Така влезе и в няколко търговски бази данни, свързани с Интернет.
За нещастие програмата избълва няколко хиляди номера, като вероятно имаше и още.
Е, все трябваше да започне отнякъде.
Последните час и половина Конрад упорито напредваше в списъка и проверяваше адресите един по един.
deconcdan@urple.aol.com
Нищо.
piggysue@prodigy.com
Здрасти! Нямам възможност да се обадя.
Можете да оставите съобщение.
Част от адресите можеха да бъдат отхвърлени веднага. Ако Намръщения беше в район 402 или използваше местно устройство, сигурно имаше защитна програма. От най-добрите.
sys.info@compsys.globenet.com
„Компсистемс“
Атланта, Джорджия
Вие сте на входа на мрежата Глоубнет, създадена и притежавана от „Компсистемс“.
□ Въвеждане на парола
□ Информация за системата
□ Откриване на абонамент
Пак тези! Значи Глоубнет има насочващ компютър в Омаха. Първият път не постигна успех с тях, но някой ден пак щеше да опита. Само за да им натрие носа.
dickandjane@aol.com
Никакъв отговор. Беше забравил, че хората обикновено са на работа през деня.
white@aryan.org
ВНИМАНИЕ! Преди да въведете паролата, проверете цвета на кожата си.
Охо! Расистка групировка. Беше срещнал такива хора в Ломпок. Лошото беше, че пропагандата на тия гнусни копелета на пръв поглед изглеждаше безобидна. Не предявяваха претенциите си публично. Никакви лозунги за насилие и прочие. Тогава да проверим какво имат в архивите!
Парола?
Начало! Край! По-малко от тридесет секунди.
ДОБРЕ ДОШЛИ В СТРАНАТА НА БЕЛИТЕ!
Натиснете 1/ за да оставите съобщение, 2/ за да се свържете с някой от членовете, 3/ ако искате да прочетете актуалните новини, 4/ ако искате да прегледате библиотеката, 5/ изход
Би оставил съобщение, но предпочете да използва програмата копие. Какво по-добро място да я изпробва! Натискаме F12 и готово!
Кейси истински се забавляваше, въпреки че работата беше сериозна. Продължи проверката на адресите, като елиминираше безобидните, отбелязваше си част от тях за по-внимателно проучване и маркираше със звездичка тези, които разполагаха с прилична защитна система. Не искаше да губи време и да се занимава сега с пробиването им. По-късно, когато изчерпаше списъка, щеше да дойде и техният ред.
Да види какво толкова криеха.
С новите си оръжия се чувстваше неуязвим.
ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 08:17:33
КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: уестин
Джорджия Тейлър и Франц Мюлер взеха една от колите и отидоха да попълнят хранителните запаси. Джером помоли Адам Мур да го придружи на кратката му разходка.
Двамата напуснаха замъка и се отправиха към езерото. Обувките им скърцаха в снега. Беше студено, но не чак толкова. По-скоро приятно, помисли си Уестин.
— Да не си решил да отделиш време и за здравето си, Джером?
— Джорджия смята, че стоя в замъка прекалено дълго. Права е, както винаги. Ще се постарая да променя режима си поне за малко. Неприятното е само, че никак не обичам да се разхождам сам.
— Нямам нищо против да ти правя компания. Действа ободряващо.
Тръгнаха надолу по хълма до скалата над водите на езерото, после поеха на север успоредно на брега. Джером се обърна и погледна към замъка. Беше изключително внушителен. Сградата и разчистената площадка около нея доминираха на хълма. Мястото беше изключително подходящо. Бяха го построили съвършено защитен от евентуално външно нашествие дори без технологиите на Уестин. Сега той разполагаше с камери и детектори, които го предупреждаваха за посетители, желани или нежелани. До този момент не беше имал много неканени гости. Изпитваше ужас, че някой ден ще бъде нападнат от група безразсъдни терористи с искане за пари или компютърни програми.
Читать дальше