— Да. Вероятно е предположил, че може да бъде проследен.
— Много добре — каза Рик. — Радвам се, че най-после копелето издаде географското си разположение. Въпреки че мястото може да е било временна спирка. Все пак е някакъв прогрес, макар и само за повдигане на духа.
Веласкес беше намерил време да се преоблече. Носеше памучни панталони, вълнен пуловер и избеляло, очевидно любимо сиво спортно карирано сако. Издаваха го само червените жилки в меките му кафяви очи. Както и повечето хора, работещи по случая, той също нямаше много време за сън.
Уведоми ги за последните операции в Агенцията за национална сигурност. Бяха съставили екипи, които използваха различен подход в търсенето на отговора. Част от тях се опитваха да проникнат в системите на „Пасифик Бел“, Вашингтонската електрическа компания, министерството на отбраната и прочие. Надяваха се да открият общото между всички пробиви и да идентифицират престъпника въз основа на използваните методи.
Другите изграждаха скритата програма и създаваха софтуерен пакет с обем приблизително двадесет мегабайта. Той трябваше да има всички функции, който Рик беше изброил на Питър преди няколко дни. Те търсеха престъпника според философията на дизайна.
Когато Веласкес свърши, Луан дръпна средното чекмедже на бюрото си, извади една дискета и му я подаде.
— Подарък за мен? — ухили се той.
— Да. Искам да хвърлиш едно око на програмата и да ми кажеш дали да я пуснем в широка употреба.
Веласкес взе ненадписаната дискета и я огледа.
— Какво имаш предвид?
— Това трябва да е защита на видео драйвера. Регистрира постъпващите сигнали с честота по-голяма от допустимата и ги блокира.
— Господи! — изненада се Веласкес. — Защо аз не се сетих! Утре вече щях да съм милионер и да зарежа тая скапана, работа.
— Откъде го имаш, Луан? — попита Дарел.
Тя очакваше подобен въпрос.
— Даде ми го един от хората в екипа. — Хм, Конрад едва ли беше в нейния екип. Тя намери програмата и съобщение от него в компютъра си, когато се събуди сутринта. Трябваше само да запише софтуера на дискета.
— Но защо той не…
— Малко е особен. Споменах му за монитора, който изгубихме при опита на Грей със системите в Тампа. Идеята за защитната програма е негова. Иска само да знае дали ще ни свърши работа.
— Ако е така, ще я купим, както му е редът.
— Предложих му пари, но той иска да я подари на американското правителство. Държи да остане анонимен и програмата да се разпространява безплатно. — Луан бранеше Конрад със зъби и нокти. Уважаваше желанието му никой да не го притеснява, където и да се намира сега. Пазеше го като своето тайно оръжие. Може би беше егоистично от нейна страна. Като защитаваше него, всъщност подсигуряваше гърба си.
— Тогава да проверим какво има на дискетата — предложи Веласкес.
Двамата с Монтгомъри излязоха да потърсят свободен компютър. Приличаха на хлапета, нетърпеливи да изпробват новата си играчка. Ръсел ги остави. Реши да излезе по-рано за обяд.
Пътьом спря до бюрото на Амброуз.
— Сесили, свърши ли вече с дискетите, които ти дадох?
— Разбира се, Луан. Направих десет комплекта, така че има достатъчно за всеки, който прояви интерес.
— Аз ще взема един. — Ръсел взе двете дискети и се отправи към вратата.
Дискетите бяха изпратени от кабинета на Мартин. Те съдържаха каталог с известните им компютърни инциденти от всички краища на света. Без излишни подробности, само пострадалите организации.
Тя избягна обедните задръствания и успя да стигне в апартамента си само за двадесет и пет минути. Седна пред компютъра, преди още да свали палтото си.
Там ли си?
След няколко минути на екрана се появи отговорът.
казвай
Вече имам адресите.
вкарай дискетата в устройство a:
Тя пъхна първата дискета в процепа.
Светна зелената лампа и устройството забръмча.
следващата
Луан смени дискетата.
следващата
Това е всичко.
благодаря
Чао. :-)
Ето, върна му го!
ДАТА: СРЯДА, 28 ОКТОМВРИ, 09:16:43
КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат
Кейси прехвърли адресите, които получи от Ръсел, на хард диска и веднага забрави за тях.
Беше го обхванало творческо вдъхновение и не му се занимаваше с проблемите на държавата.
Когато научи за изгорелия монитор и снощния инцидент с телефонната линия в Омаха, едва се сдържа да проучи район 402. Вместо това му дойде по-добра идея. Прекара почти цялата нощ над защитната програма.
Читать дальше