Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Но как е научил имената ви, Питър? — попита Жувармов. — Дали това означава, че знае и за нас?

— Предполагам, че е подслушвал телефонните разговори. Или е следял полетите до Лондон. Всичко е възможно, след като е имал достъп до досиетата и телефоните ни.

— Значи сега също не сме в безопасност? — уплаши се Вайзнер.

— Вече изобщо не ме интересува — каза Мартин. — Той знае с какво разполагаме срещу него. Когато дойде времето да го заловим, ще се наложи да шепнем, за да сме сигурни.

— Добре тогава — прекъсна ги Жувармов. — Да се върнем към причините за свикването на тази среща. Питър, нали ти поиска да се съберем?

— Да. Има няколко проблема. Андре, последното съобщение от Хенри гласеше, че базата данни е почти готова.

— Хората тук ме уверяват, че до края на работния ден в досиетата ще бъде въведена цялата налична информация. Класификацията на случаите ще pim отнеме малко повече време. Тази нощ вероятно ще успеят да проведат необходимите тестове. Утре ще започнем обработката.

— Андре, аз имам пълно доверие в инстинкта и преценката ти за нещата. Ако нямаш нищо против, мисля да поотложа пристигането си с някой и друг ден.

— Разбира се, Питър.

— Много ти благодаря. Обади се, ако имаш някакви въпроси. Луан Ръсел, агентът от ФБР, ангажиран по случая в Съединените щати, е открила нещо много интересно снощи. В Управлението вече се бяхме примирили с мисълта, че някой се е ровил в архивите ни. Случаят с моето досие го доказва. Преди престъпникът да се оттегли, е разрушил и защитната програма за всичките ни операции. Не се бяхме сетили да проверим, преди Ръсел да се обади. ФБР и министерството на отбраната имаха същия проблем. Това означава, че всеки с компютър и модем можеше да влезе в системите ни. Все още се изисква парола, без обаче тя да бъде задължителна. Получаваш достъп, ако напишеш каквото ти падне. Джо Блоу например.

— По дяволите! — викна Мазакин и погледна към Жувармов. Генералът също потърси с очи компютърния си специалист. После само сви рамене.

— Лем Крайдър ще ви обясни подробностите.

Крайдър започна лекцията си с доста технически термини, но беше спрян, докато Голоаз включи записващото си устройство. Французинът нямаше намерение да търси помощта на присъстващите британски и френски компютърни специалисти.

— Готово, господин Крайдър. Продължете, ако обичате.

— Отначало се опасявахме, че ако се опитаме да възстановим софтуера, можем да активираме скритата програма и да унищожим всичко. Точно за това изброихме възможните решения на шефовете и ги оставихме те да решават. Изводът беше следният: по-добре Управлението да не разполага с никаква разузнавателна информация, отколкото тя да стане достояние на всички. Така че ние просто си затворихме очите и опитахме. Нямахме абсолютно никакви проблеми. Тестовете показаха, че сигурността е напълно възстановена. Като изключим, разбира се, Намръщения. ФБР Направи същото, отново успешно. Министерството на отбраната в момента проверява системите си.

Крайдър продължи да обсъжда въпроса с другите компютърни специалисти и разговорът стана неразбираем за останалите. Мартин намали звука.

Искаше само да огледа лицата на колегите си.

Ако бяха обезпокоени от развитието на нещата или се притесняваха дали Мартин е прочел досиетата им, преди да ги уведоми, Голоаз и Жувармов не го показваха по никакъв начин. Те бяха професионалисти с дългогодишен опит и умееха да играят покер на най-високо ниво, без да разкриват картите си. Вайзнер беше по-лесен. От време на време той нервно примигваше и поглеждаше встрани, сякаш няма търпение да вдигне телефона и да съобщи новините на Липцин. Компютърните експерти бяха превъзбудени. Те искаха само да се върнат при машините си и да проверят лично пораженията.

Мартин беше поискал телеконференцията именно с тази цел. Трябваше сам да опипа почвата.

Особено по последния въпрос.

Андре и Виталий вероятно вече подозираха нещо и търпеливо очакваха развръзката.

Когато Крайдър свърши, Мартин взе думата:

— Един от консултантите на ФБР е постигнал известен успех с елиминирането на скритата програма. Лем?

Крайдър накратко разказа за експеримента с „Даймлер-Бенц“ и, „Дейс Манхатън“.

— Нямам представа какъв ключ е използван, господа, но и бездруго хората от „Компсистемс“ са го приложили само два пъти. Намръщения явно е разбрал каква е работата и веднага е променил скритата програма. Трябва да е въвел и нов ключ, защото съм дяволски сигурен, че старият вече не е валиден. ФБР изгуби няколко монитора и част от архивите си в потвърждение на думите ми.