Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Беше лесно. Комуникационната програма му отваряше прозорец с дата и номер. Това улесняваше търсенето. Записваше на съответния ред за информация исканата дума, натискаше клавиша за изпращане и… готово.

Програмата първо проверяваше адресите на всички бази данни, после преглеждаше цялото киберпространство. Ако откриеше нова информация, я прибавяше към предварителния списък.

Сложното беше правилното задаване на командата. Ако въведеше нещо отвлечено, като например „Гражданска война“, щеше да бъде затрупан от входящи данни. От всичко, написано някога за Гражданската война в Америка до известните факти за подобни войни по целия свят.

Конрад беше поискал „Пробивите в сигурността на Интернет от 10/1“. След около четири минути в паметта на компютъра се изсипаха 7964 доклада за такива случаи заедно с адресите. Плюс коментарите от бюлетините и по-любопитните подробности. Имаше и списък на 227 бази данни, при които опитите не бяха успели. В голямата си част това бяха засекретени системи или просто такива с ограничено право на достъп. Конрад влезе в по-интересните от тях, за да потърси повече информация. Прегледа и архивите на компютърния отдел за извънредни престъпления, но не откри нищо по-актуално. Вероятно държаха данните от скорошните разследвания на автономно устройство.

Все пак попадна на нещо. С изненада установи, че може да влиза в системите на ФБР и ЦРУ без никакъв проблем. Тоест програмата за пробиването на кодовете изобщо не му беше необходима. Цялата им защитна схема беше отишла по дяволите, а те явно изобщо си нямаха понятие. Бяха се примирили с факта, че са уязвими от страна на Намръщения, но не допускаха атака и от другаде. След като така и така вече беше там, Конрад си записа всички досиета на служителите в двете разузнавателни служби с по-висока квалификация.

В крайна сметка човек никога не знае какво може да стане утре. Някой ден досиетата можеха да му свършат добра работа.

ЦРУ и ФБР също нямаха важна информация на разположение. Всички вече използваха автономни устройства.

Агенцията за национална сигурност обаче си оставаше все така недосегаема. Някой ден щеше да изпробва уменията си срещу тях. Но не сега, реши той. Не и докато работи с Ръсел.

Вече имаше няколко файла с последните данни от пробивите, адресите на компютрите в Омаха и Атланта, постиженията на няколко компании за подобряване на сигурността и детайлите за произшествието в суперкомпютърния център в Сан Диего преди години. Естествено, си записа най-важната част за свое ползване.

Беше преглеждал упорито обема събрана информация, като изтриваше ненужните подробности, за да получи възможно най-удобна за ползване база данни.

Оставаше му още почти толкова. Основният проблем при съвременния начин на боравене с компютрите беше времето. Човек получаваше невероятно количество данни, за обработката на които нямаха да му стигнат няколко живота.

Взе шубата си и излезе навън. Вече беше почти тъмно. Тъй като беше разположена на източния склон на планината, хижата оставаше в сянката й още в два часа следобед. В четири настъпваше полумракът.

Обиколи полянката няколко пъти. Земята още беше покрита с няколко сантиметра сняг. При всяка следваща обиколка Конрад внимателно стъпваше в следите, оставени от ботушите му при предната. Не му се искаше да разваля бялата девственост на пейзажа. Чистият въздух сякаш проясни главата му.

Но от какво? Беше обхванат от ловна треска. Понякога му се струваше, че жертвата е съвсем наблизо, друг път почти губеше надежда.

Все още му се струваше странно, че в голяма част от случаите проверките показаха маршрути през Омаха и Атланта. Проблемът обаче беше, че тестовете така или иначе започваха с неговия адрес. Намръщения спокойно можеше и да е в Мексико Сити, а трансмисиите му да заобикалят Небраска и Джорджия.

Конрад се качи на верандата и влезе обратно в хижата. След разходката вътре му се стори горещо и задушно. Свали шубата си, реши да отложи вечерята за по-късно и се върна при компютъра.

Оставаше му още много за четене.

Когато телефонът иззвъня, Луан се беше изтегнала във ваната и се наслаждаваше на горещата сапунена вода. Избърса ръката си в хавлията и вдигна слушалката от пода.

— Луан, тук е Дарел.

— Още ли си в службата?

— Ами да, върнах се да довърша нещо. Слушай, май вече имаме нещо.

Тя веднага излезе от унеса си.