Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Този… Намръщения — започна той, — е използвал сателитните канали и сега има абсолютна власт над флотата.

— Не може да бъде!

— Питър, самолетоносачите отказват да изстрелват ракети!

— Президентът знае ли?

— Естествено. Министерството на отбраната е в паника. Помисли само какво може да стане, ако тази информация излезе на бял свят.

— Има ли още?

— Системите за въздушен контрол и приземяване. Ами ако те откажат по средата на някоя буря? Самолетите ще започнат да падат като камъни.

— Искаш да кажеш, че Съединените щати са лишени от всякаква отбранителна възможност?

— Не съвсем. В момента апаратурата работи безотказно. Но всички мислят само за едно — вероятността системите да рухнат точно когато имаме най-голяма нужда от тях. И изстреляната ракета се насочи към самолетоносача.

— Другите държави са в същото положение, Ник.

— Кои по-точно?

— Не мога да ти кажа със стопроцентова сигурност. Виталий Жувармов е прекалено изнервен. Подозирам, че руснаците имат същите проблеми. — Той се сети за обаждането на Липцин. — Включи в сметката и Израел.

— Дори и така да е — каза Уендоувър. — Най-страшното сега е, че по-малко развити армии без връзка с комуникационните канали в момента имат пълно надмощие. Не можем да им позволим да го разберат, нали, Питър?

— Хей, Ник, аз съм на твоя страна, не забравяй! Предполагам, знаеш за скрития файл, или програма, или каквото там е?

— Обадиха ни се от Агенцията за национална сигурност. Открихме го. Отбраната има много различни системи. Ще отнеме време, докато успеем да проверим всичките. Обаче не ми се вярва да е пропусната някоя. Файлът е навсякъде.

— Опитахте ли да го изтриете?

Уендоувър се намръщи.

— Някакъв кретен от техническия отдел решил да вземе инициативата в свои ръце. Изгубихме страшно много данни за оръжия, които още са в процес на разработване.

— Положението никак не е розово, Ник.

— На мен ли го казваш? Как мислиш, лесно ли е да се примириш с факта, че някакъв кучи син държи под свой контрол най-добрата армия в света? Как върви разследването?

Мартин го запозна с работата на международната група.

— Току-що изпратих поредната пратка документи за Лондон. Честно казано, не знам дали това ще помогне. Досега вече трябваше да сме се срещнали пак. Очевидно Содъби има някакви затруднения с довеждането на базите данни до състояние, когато филтрирането ще може да започне. Доколкото знам, ФБР също не е постигнало някакъв напредък.

Двамата едновременно се заеха с питиетата си.

Питър се огледа наоколо. Очите му вече бяха свикнали с тъмнината. Навсякъде в бара явно се водеха подобни разговори. Хората бяха навели глави по двама или по трима и оживено обсъждаха нещо между глътките уиски. Всички тук бяха свързани с разузнаването по един или друг начин.

После внимателно засегна темата.

— Носят се слухове, че отбраната иска системата само за себе си.

— Каква система?

— Софтуерът на Намръщения.

— Виж ти!

Уендоувър нямаше да му каже нищо повече, но Питър разбра.

— Питър, нима смяташ, че някой вече е на път да го хване?

— Доколкото знам, не. Утре ще питам където трябва. Ще те държа в течение.

— Можем да обединим усилията си за решаване на проблема — предложи Уендоувър.

— Шефовете казват, че първо трябва да елиминираме престъпника.

— Знам каква е политиката. Обаче руснаците и китайците ще си съдерат задника, за да се докопат до програмата преди нас. Не искам да прекарам останалата част от живота си в постоянен стрес.

— Правим каквото можем. — Мартин беше изпратил до всеки един от шефовете на отдели нареждане по факса да усилят наблюдението на всички приятелски и неприятелски разузнавателни служби. Ако някой откриеше Намръщения преди тях, те щяха да са следващите. Още не беше направил уточнения колко далеч могат да стигнат съответните агенти, за да вземат софтуера. След този разговор обаче твърдо реши да поиска от директора разрешение за сваляне на ограниченията. Ако в играта се намесеха Русия или, да кажем, Ирак, нямаше да мине без военен конфликт.

Конрад спря за малко и капна няколко капки в зачервените си очи. Клепачите му горяха. Мониторът вече прегряваше. Никога не беше работил толкова дълго без прекъсване.

Използваше програмата за автоматично търсене. За целта беше заредил в едно от хард дисковите устройства списъка на базите данни. Когато прибавяше нещо към каталога, включващ между другото какви ли не енциклопедии и цялата библиотека на Конгреса, програмата автоматично преглеждаше новата информация.